— Свършихте ли, господин Холър? — попита Уорфийлд.
— Да, ваша чест — отвърнах. — Молбата ми е предадена.
— Искането за закрито заседание се отхвърля — каза Уорфийлд. — Господин Холър, имате ли свидетели?
Мълчах известно време. В един идеален свят адвокатът никога не задава въпрос, чийто отговор не знае. Това означава, че добрият защитник никога не изправя на свидетелската скамейка някой, когото не може да контролира или от когото не може да извлече необходимите отговори. Знаех всичко това, но въпреки това взех решението да тръгна против общоприетата мъдрост.
— Ваша чест, виждам, че детектив Друкър е в залата. Нека започнем с него като първи свидетел.
Друкър мина през портичката, отиде до свидетелската скамейка и се закле. Той бе добър детектив с повече от двайсет години стаж, половината от които в отдел „Убийства“. Бе облечен в хубав костюм и носеше своето копие от делото. И да се беше изненадал, че го призовах, то поне не го показа. Тъй като нямаше съдебни заседатели, пропуснах меките въвеждащи въпроси и се насочих право към сърцевината на проблема.
— Детектив, виждам, че сте донесли делото със себе си.
— Да, господине, така е.
— Имате ли нещо против да отворите на протокола, описващ вещите на жертвата в случая, Сам Скейлс.
Друкър отвори дебелата папка на плоската повърхност пред себе си, прелисти и бързо намери протокола. Помолих го да го прочете на съдията и той бързо изброи дрехите и обувките, както и съдържанието на джобовете на Скейлс, което се свеждаше до малко дребни монети, връзка ключове, гребен и клипс за пари със защипани в него 180 долара в банкноти по 20.
— Нещо друго в джобовете? — попитах.
— Не, господине — отвърна Друкър.
— Мобилен телефон?
— Не, господине.
— Нямаше ли портфейл?
— Нямаше портфейл.
— Това не привлече ли вниманието ви?
— Да. Привлече го.
Чаках да каже още нещо, но не стана така. Друкър беше от тези, които не дават нищо повече от това, което е поискано от тях.
— Може ли да ни кажете защо? — попитах, без да крия раздразнението си.
— Повдига въпрос — отвърна Друкър. — Липсващ портфейл — дали това не е било грабеж?
— Но в джоба му е имало клипс с пари, нали?
— Да.
— Това не оборва ли хипотезата за грабеж и не отваря ли възможност портфейлът да е бил взет по други причини?
— Би могло да се каже, да.
— Би могло? Аз питам, дали наистина е така.
— Всичко бе подложено на съмнение. Мъжът очевидно беше убит. Има много възможности за мотивите.
— Без портфейл и документ за самоличност как установихте, че жертвата е Сам Скейлс?
— Отпечатъци от пръсти. Имахме подръка патрулиращ сержант с мобилен четец. Установихме самоличността доста бързо и по-достоверно, отколкото ако бяхме проверили портфейла. Някои хора носят фалшиви документи за самоличност.
Той, без да иска, даде аргумента, който аз възнамерявах да представя.
— След като идентифицирахте жертвата като Сам Скейлс, проверихте ли досието му?
— Партньорът ми го направи.
— И какво откри?
— Дълъг списък с измами и други престъпления, с които съм сигурен, че сте запознат.
Не обърнах внимание на заяждането и продължих:
— Вярно ли е, че при всичките измами и други престъпления Сам Скейлс е използвал различна самоличност?
— Точно така.
Бърг усети, че може би наближава смъртоносен изстрел, и стана, за да възрази.
— Ваша чест, това е молба за принудително представяне на доказателства, а защитата безгрижно разхожда свидетеля по цялото разследване на случая. Има ли някаква цел тук?
Не беше кой знае какво възражение, но послужи, за да ме извади от ритъм. Съдията ме сгълча да задам въпроси по същество или да продължа нататък.
— Детектив Друкър, като знаете, че жертвата на убийството е използвала различни самоличности, не смятате ли за важно за разследването да намерите портфейла и да видите самоличността, която е използвала към момента на смъртта си?
Друкър дълго обмисля въпроса, преди да отговори.
— Трудно е да се каже — отвърна.
След този отговор разбрах, че никога няма да получа от Друкър това, което исках. Той бе прекалено предпазлив с мен, за да се отклони от кратките отговори, които даваха много малко ценна информация.
— Добре, да продължим нататък — казах. — Детектив, бихте ли се обърнали към снимките от местопрестъплението в делото ви и бихте ли погледнали снимки 37 и 39?