За мен това очевидно беше портфейл с показваща се от него банкнота. За Друкър продължаваше да е нищо.
— Не — свидетелства той. — Не мога да съм сигурен какво е това.
Хванах го.
— Какво имате предвид с „какво е това“, детектив?
— Имам предвид, че не мога да съм сигурен. Може да е всичко.
— Но сега признавате, че в джоба има нещо, правилно ли ви разбирам?
Друкър осъзна, че е влязъл в адвокатски капан.
— Е, не мога да кажа със сигурност — отвърна той. — Може да е просто подплатата на джоба.
— Наистина ли? — попитах невярващо. — Сега пък казвате, че е подплатата на джоба?
— Казвам, че не знам със сигурност.
— Детектив, може ли да се върнете към протокола с вещите в папката и ще ви задам последния си въпрос.
Залата чакаше притихнала, докато Друкър не извади документа.
— Добре, господине — казах. — В протокола е записано откъде е иззета всяка вещ, нали така?
— Точно така.
Друкър изглеждаше облекчен, че въпросът се е оказал лесен. Но не го оставих задълго в това състояние.
— Добре тогава — казах. — Какво пише, че е иззето от левия заден джоб на панталоните на жертвата?
— Нищо — отвърна Друкър. — Нищо не е записано.
— Нямам повече въпроси — казах.
19.
Като добър прокурор Дейна Бърг не спираше да мисли за предстоящия процес. Кръстосаният ѝ разпит на детектив Друкър не бе прицелен толкова в спечелването на днешната битка, а на процеса. Тя трябваше да се погрижи записаното в протокола днес да не настрои някой съдебен заседател срещу Друкър или срещу обвинението по делото. Най-умният ход, който предприе, бе да поиска десетминутна почивка, след като приключих с моя разпит. Така имаше време да отиде при Друкър и да разбере какво всъщност изниква.
Когато съдът поднови заседанието, Друкър имаше напълно различно становище за снимките и записа, които му бях показал.
Не бях изненадан.
— Детектив Друкър, имахте ли възможност да разгледате всички снимки на жертвата от местопрестъплението по време на почивката? — попита Дейна Бърг.
— Да — отвърна Друкър.
— И имате ли нови заключения за видяното?
— Разгледах всички снимки, които имам по делото, и сега вече смятам, че най-вероятно е имало портфейл в задния джоб на панталоните, когато тялото е било в багажника.
Нямаше как да не се усмихна. Бърг щеше да представи нещата така, все едно обвинението е направило откритието и го е осветлила.
— Но във вашия протокол пише, че няма портфейл. Как ще обясните това?
— Ами очевидно портфейлът в някакъв момент е взет.
— Взет? Имате предвид взет и изгубен?
— Възможно е.
— Може ли да е бил откраднат?
— Възможно е.
— Когато бяха претърсени дрехите върху трупа?
— Не сме го докосвали, докато беше в багажника. Изчакахме хората от Съдебна медицина да пристигнат, а след това тялото бе извадено от багажника. Взехме отпечатъци от пръсти с четеца и след това трупът бе увит в найлон. А после бе отнесен в Съдебна медицина за аутопсия.
— Можете ли да кажете кога дрехите са били свалени, претърсени и инвентаризирани?
— Всичко това е в задълженията на съдебния лекар. Тялото е било приготвено за аутопсия на следващия ден, после ми се обади сътрудник, че мога да отида и да взема вещите.
— Направихте ли го?
— Не веднага. Аутопсията бе насрочена за следващата сутрин. Изчаках, за да взема вещите тогава.
— Не беше ли спешно?
— Не. Сътрудникът на съдебния лекар ми прати имейл със списъка на вещите. Забелязах, че портфейл липсва, а другите вещи не изглеждаха важни за разследването.
— Значи сте получили имейл?
Друкър вдигна невинно поглед към съдията и попита:
— Може ли да видя документите си?
— Можете — каза Уорфийлд.
Друкър прелисти страниците на делото, спря и зачете.
— Имейлът е тук — каза той. — Получил съм го в четири и двайсет следобед след обаждането.
— Значи да пресметнем — продължи Бърг. — За първи път научавате, че няма портфейл, седемнайсет часа след като сте повикан на местопрестъплението на убийството, за да започнете разследването. Така ли е?
— Така е.
— И през това време не сте разполагали с дрехите и личните вещи, правилно ли разбирам?
— Правилно. Всичко може да се е случило с портфейла през това време.
— Може да е бил откраднат или изгубен?
— Правилно.
— Вие ли взехте портфейла, детектив Друкър?
— Не, изобщо не съм го виждал.
— Съзнателно ли го укрихте от уликите, които ви помолих да съберете за защитата?