— Не.
— Нямам повече въпроси, ваша чест.
Трябваше да ѝ го призная на Бърг. Умело измъкна Друкър от помийната яма на недостоверността и щеше да може да го ползва пак по време на процеса. Той бе освободен от свидетелската скамейка и аз казах на съдията, че нямам други свидетели и съм готов да изложа аргументите си. Бърг също каза, че е готова.
Уводът ми бе кратък и право в целта.
— Ваша чест, тук имаме ситуация, в която щатът губи важна улика, прикрива гафа си от защитата и сега от този провал страда защитата. Независимо дали действията им са умишлени, правото ми на справедлив процес е малко да се каже нарушено — то е погазено. Познавах жертвата. Познавах миналото му и начина му на действие. Той сменяше самоличностите си като носни кърпички. Загубата на този портфейл, който е съдържал самоличност на Сам Скейлс към момента на смъртта му, не позволява на моя екип да успее адекватно да разследва действията на жертвата и така да разбере за евентуални заплахи и убийци. Това са моите аргументи, ако вярвате на обясненията им, че портфейлът е бил неумишлено изгубен или откраднат от някой, който се е навъртал из коридорите на Съдебна медицина. Лично аз не вярвам на нищо от това. Това е съзнателно усилие да се подкопае справедливият процес. Полицията и обвинението са действали съвместно и…
Бърг скочи и възрази на моите предположения за действията и мотивите на прокуратурата.
— Това е аргументация — заявих. — Мога да кажа каквото си поискам.
— До известна степен — обади се Уорфийлд. — Няма да позволя да се отклонявате от протокола. Мисля, че се аргументирахте. Искате ли да добавите още нещо?
Бърг успя да ме извади от релсите и съдията нямаше да ме остави да се върна обратно на същия път.
— Не, ваша чест — казах. — Представих аргументите си.
— Госпожице Бърг — каза съдията. — Надявам се, че ще сте кратка.
Бърг отиде до катедрата и започна:
— Ваша чест, като оставим настрани театралниченето на защитата, няма съществуващи или представени тук доказателства, сочещи към заговор да се подкопае справедливият процес в този случай, а най-важното е, че няма никакви индикации за планирано затаяване или укриване в процеса на размяната на улики. Да, портфейлът на жертвата е изчезнал, но самият защитник осветли това чак тази сутрин. Идва тук и плаче, че е имало злоупотреба, но всъщност просто прави представление за медиите и щатът иска съдът да отхвърли тази молба.
Станах, за да отговоря, но съдията не ми позволи.
— Мисля, че чух достатъчно, господин Холър. Знам какво ще кажете и също така знам какво ще отговори госпожица Бърг. Затова нека пестим време, а?
Разбрах посланието и седнах.
— Съдът намира, че изнесената днес информация е много тревожна — продължи Уорфийлд. — Щатът признава, че в джоба на жертвата е имало портфейл, но не може да го представи за преглед от защитата. Дали портфейлът е изчезнал заради небрежност или нещо по-зловещо, ситуацията пак поставя защитата в неизгодна ситуация. Както предположи господин Холър, портфейлът може би е съдържал алтернативен документ за самоличност, използван от жертвата. Това, от своя страна, би могло да доведе до улики, подкрепящи позицията на господин Холър.
Уорфийлд млъкна и си прегледа записките, преди да продължи.
— В момента съдът не знае какъв е изходът, но ще излезе в почивка от четиридесет и осем часа, за да го обмисли. И това ще даде на щата също четиридесет и осем часа или да намери портфейла, или да установи какво точно се е случило. Продължаваме това изслушване в сряда в един часа и предложението ми към прокуратурата е да не се връща с празни ръце. Закривам заседанието.
Уорфийлд се завъртя на стола и стана. Слезе по трите стъпала от катедрата си бързо и грациозно, тогата ѝ се вееше след нея, когато стигна до вратата, водеща към кабинета ѝ, и изчезна.
— Добра работа — прошепна Дженифър в ухото ми.
— Може би — отговорих ѝ шепнешком. — Ще видим след два дни. Разпечата ли призовката?
— Да.
— Да отидем да видим дали ще мога да я убедя, докато съчувства на защитата.
Докато Дженифър отваряше куфарчето си, за да извади документа, Бърг се спря до масата на защитата на излизане.
— Ти наистина ли мислиш, че имам нещо общо с това? Че дори съм знаела за него?
Вдигнах поглед към нея за миг, след това отговорих:
— Не знам, Дейна. Знам само, че още от първия ден се опитваш да наклониш терена, така че топката да се търкаля към теб. Дай ми причина да не го вярвам. Иди и намери портфейла.
Тя се намръщи и се отдалечи, без да отговори.