— Визитката ми е вътре. Кажете на Трембли, че може да ми се обажда по всяко време.
Оставихме Изън с призовката в ръка. Докато вратите на асансьора се затваряха, го видях да поглежда през стъклото към рецепционистката. Изглеждаше едновременно ядосан и засрамен.
Когато слязохме във фоайето, съобщих на Лорна и Сиско новината за Бишоп.
— Току-що наех шофьор — казах им.
Минахме през стъклените врати към плаца със знамената.
— Кой? — попита Лорна. — Мислех, че наемането на хора е моя работа.
— Бамбаджан Бишоп — отвърнах.
— Какво? — каза Лорна. — Кой?
— Това не е ли човекът, който ти пазеше гърба в Двете кули? — попита Сиско.
— Точно така — казах. — Излязъл е и го пробвам като шофьор. Парите за защита, които плащах на приятелката му, сега спират и му плащам осемстотин на седмица да ме вози.
— И му имаш доверие? — попита Лорна.
— Не точно — отвърнах. — Трябва да се уверя, че няма скрит дневен ред. След скандала с подслушването и липсващия портфейл няма да се учудя на нищо, което ни погоди другата страна.
— Мислиш, че може да те подслушват чрез него? — попита Лорна.
— Засега няма индикации за това, но искам да съм сигурен — казах. — И тук идваш ти, здравеняко.
— Къде е той?
— Някъде на паркинга. Ще му пратя есемес да дойде да ме вземе.
— Искаш да го сгъна на капака на колата или какво?
— Искам да го претърсиш за подслушвателно устройство, но няма нужда да го сгъваш. Мисля, че ще съдейства. Ако не, тогава ще знаем.
Когато стигнахме до паркинга, пуснах съобщение на номера, който Бишоп ми бе дал, и зачакахме. Когато линкълнът спря до нас, с Лорна се качихме на задната седалка, а Сиско с мъка се побра на предната.
— Бишоп, запознай се с Лорна и Сиско — казах. — Лорна управлява кантората и ще ти е на разположение за всички документи, необходими за назначението. А Сиско е моят детектив и трябва да те провери.
— За какво да ме провери? — попита Бишоп.
— За подслушвателно устройство — каза Сиско. — Малко ще те поопипам.
— Това са глупости — протестира Бишоп. — Нямам по себе си никакви микрофони.
— И аз не мисля, че имаш — казах. — Но в тази кола се провеждат много поверителни разговори. Трябва да съм в състояние да гарантирам на клиентите си, че те наистина са поверителни.
— Както кажеш — отвърна Бишоп. — Нямам какво да крия.
Сиско се завъртя на седалката и посегна с големите си ръце към гърдите на Бишоп. Отне му по-малко от минута, за да стигне до решение.
— Чист е.
— Добре — отвърнах. — Добре дошъл в екипа, Бишоп.
21.
Те дойдоха още същата вечер в дома ми. Почукването бе толкова силно, че Кендал почти изпищя. Правеше си телевизионен маратон с последния сезон на „Семейство Сопрано“ и нервите ѝ бяха опънати. Аз седях до нея на дивана и преглеждах старите дела на Сам Скейлс, с които се бях занимавал.
Отворих вратата и там стояха мъж и жена. Знаех, че са федерални агенти, още преди да проговорят или да си покажат значките. Представиха се като агенти Рик Айело и Дон Рут. Над рамото ми видяха Кендал на дивана и попитаха дали можем да поговорим някъде насаме. Излязох навън и им посочих масата и столовете в края на верандата.
— Там е добре — казах.
Тръгнахме към масата и движението ни задейства лампите на верандата — два аплика на стената и полилей на тавана. Това ми подсказа, че се е включила и активиращата се от движение камера.
Спряхме край високата маса, но никой не седна. Аз разчупих леда.
— Предполагам, че това е заради призовката, която оставихме на шефа ви днес.
— Да, господине, заради това е — каза Айело.
— Трябва да разберем защо смятате, че Бюрото има някаква информация за действията на Сам Скейлс — каза Рут.
Усмихнах се и разперих ръце.
— Вече има ли значение? — попитах. — Нима вие двамата не го потвърждавате, като се появявате в къщата ми в девет вечерта? Мислех, че призовката ще предизвика вълнение и стрес, но честно казано, очаквах ви най-рано утре, може би в сряда.
— Радвам се, че това ви забавлява, господин Холър — каза Айело. — На нас не ни е смешно.
— Не, това, което не е смешно, е, че съм обвинен в убийство на човек, наблюдаван от ФБР — казах. — Може би вие ще ми кажете: как се случи това?
Блъфирах с надеждата да получа потвърждение или някаква индикация, че съм на прав път със Сам Скейлс. Но агентите бяха прекалено умни за това.
— Добър опит — каза Рут.