— Вярно. Забравих.
— В колата беше и детето. Взеха го заедно с вечерята и се прибраха в Ингълуд. И това беше всичко.
— Не се ли обади на някого?
— Два пъти, но го следях. Бяха приятелски обаждания. Усмихваше се, беше оживен, не изглеждаше като таен информатор, който докладва.
— И въпреки това, ако получим възможност, трябва да проверим телефона му. Вземи разпечатка с обажданията. Искам да съм сигурен.
Осъзнах, че тонът ми подсказва, че съм разочарован, че Бамбаджан Бишоп не е доносник на прокуратурата или полицията. И май наистина бях. Ако беше, можех да го използвам и накрая да бъда възнаграден, когато се стигнеше до изобличаване на нарушението в съда.
— Мисля, че след онова с подслушването в затвора и липсващия портфейл ще са луди, ако ни вкарат подводница — каза Сиско.
— Вероятно си прав — признах. — Но не го изпускай от очи още една вечер. Никога не се знае.
— Разбрано.
— Добре, Сиско, благодаря. Ще говорим утре.
Веднага щом прекъснах разговора, се сетих за Бош. Не му бях пратил видеото от сблъсъка с двамата агенти на ФБР.
Обадих му се и той вдигна след две позвънявания.
— Изчакай — каза. — Да изляза на тихо.
Чувах отчетливо звуци от казино във фона: звънците на слот машини, викове на хора. След това стана тихо и Бош се обади.
— Аз съм. Къде си, по дяволите?
— Във Вегас. Не чу ли? Току-що отседнах в „Мандалей“.
— Какво правиш там? Мислех, че работиш за мен.
Веднага съжалих за думите си.
— Имам предвид — с мен.
— Така е. Затова съм тук. По следите на нещо.
— Е, днес напипахме много чувствително място на ФБР. Двама агенти цъфнаха на прага ми да ми кажат да не ровим около „Биогрийн“, тоест потвърдиха, че сме на прав път.
— Е, те ги обичат тия номера.
— Не знам какво търсиш там, но искам да съсредоточим всичките си усилия, за да открием как Сам се е замесил с Опаризио и „Биогрийн“. Мисля, че това ще е разковничето. Може да ни спечели делото.
— Разбрах. Би трябвало да се върна до утре вечер.
— Ще ми кажеш ли какво правиш?
— Проследявам стъпките на Сам Скейлс. Последният му арест е за набиране на пари за фалшива благотворителна акция за жертвите на стрелбата на музикалния фестивал тук. Помниш ли това? Стрелецът е бил отседнал тук, в „Мандалей“.
— Разбира се, че помня. Поредният безумен акт на свръхагресия, станал възможен заради лесния достъп до мощни оръжия.
— Нали не си от Националната асоциация на стрелците?
— Не, не съм.
— Както и да е, щатът Невада подгонва всички тези измами, свързани със стрелбата, и Сам Скейлс е арестуван в Ел Ей. Екстрадират го обратно тук, за да бъде съден, а той сключва споразумение и лежи петнайсет месеца за измама в „Хай Дезърт“.
— Помня, че ми се обади от затвора тогава. Искаше да го представлявам, но отказах. Но не можеше ли да разбереш всичко това по телефона? Трябваш ми тук.
— Не и това, което съм планирал за утре. Щатският затвор „Хай Дезърт“ е на час път оттук. Съкилийникът на Скейлс е още там и смятам да отида и да говоря с него. Уговорката е за осем сутринта. След това тръгвам за Ел Ей.
— Мислиш ли, че знае нещо?
— Излежава петгодишна присъда за измама в особено големи размери. Продавал фалшиви чипове от казино, прибрал два милиона, преди да го хванат. Тези двамата са прекарали петнайсет месеца в една килия. Мисля си, че може да са си разказвали какво са правили и какво възнамеряват да правят.
— Идеално, събрали са двама измамници в една килия. Лика-прилика са си.
— Обикновено се опитват да събират белите якички, за да не ги тормозят силовите играчи.
— Благодаря, че ме светна.
— Е, ти знаеш повече от мен за затворите — каза Бош.
— Не знам дали това е заяждане или комплимент. Със самолет ли отиде или с кола?
— С кола.
— Добре, обади ми се, когато тръгнеш насам. Искам да събера всички в сряда след съда, за да обсъдим следващите стъпки.
— Ще съм там.
След като прекъснах връзката, се замислих. Усещах, че екипът се приближава до големите тайни по това дело. Бяхме набрали инерция, която можеше да ни отведе до истината и триумфа. Въпросът беше дали ще успеем навреме.
Кендал ме повика откъм спалня а:
— Идваш ли или не?
Събрах папките, които бях пръснал, и станах от дивана. Прибрах книжата в куфарчето си и го затворих.
— Идвам.
Тръгнах по коридора, а тя стоеше там по халат. Стреснах се и спрях.
— Изплаши ме — казах.
— Знаеш ли, това се случи и преди — отвърна тя.