— Кое?
— Знаеш. Остави работата да завладее живота ти. Нашия живот. Ден и нощ. И това, което имахме, изчезна. Ето ни пак заедно и ти го правиш отново.
Пресегнах се и нежно хванах хавлиения колан на халата ѝ, който тя бе завързала хлабаво около кръста си. И го подръпнах игриво.
— Ела тук. Не е същото, мила. Става въпрос за мен. Моето дело. Трябва да дам всичко за него, иначе може да няма бъдеще за нас. Имам месец до процеса. Просто трябва да се примириш с това за месец. Става ли? Ще ми направиш ли тази услуга?
Прокарах длани по ръцете ѝ до раменете и зачаках. Тя мълчеше. Просто се взираше в пода между нас.
— Не можеш ли да ми дадеш един месец? — попитах.
Тя поклати глава.
— Не е това — каза. — Мога да ти дам месец. Но понякога ми говориш като на съдебен заседател, все едно се опитваш да ме убедиш, че не си виновен.
Пуснах раменете ѝ.
— И ти мислиш, че съм?
— Не. Казвам ти как ми говориш.
— Не знам какво имаш предвид — отвърнах. — Но ако мислиш, че се опитвам да си играя с теб, може би наистина трябва да си легнеш, а аз да се върна към работата си. Трябва да измисля как да убедя истинските съдебни заседатели, че не съм убиец.
И я оставих там в коридора.
22.
Вторник, 14 януари
Работих до късно и заспах на дивана. Бях забравил да включа зарядното към монитора на глезена ми и той ме събуди в 8:15 с остро писукане, което ми подсказа, че батерията на устройството ще падне след час. И щях да съм в нарушение на условията на освобождаването ми под гаранция.
Прецених честотата на писуканията. Засега алармата беше на интервал от пет секунди, но знаех, че той ще се скъси и с изтичането на този последен час звукът ще стане оглушително силен. Не можех просто ей така да вляза в спалнята и да взема зарядното, без да събудя Кендал, която обичаше да си поспива повечето сутрини. Но тъй като нямах особен избор, изчислих движението, влязох набързо и успях да включа кабела в устройството на глезена си преди следващото писукане. По всичко личеше, че Кендал продължава да спи. Лежеше на една страна, с гръб към мен, виждах как ръката ѝ помръдва с всяко ритмично сънено вдишване и издишване. Сега трябваше да мине час, докато устройството се зареди, но бях оставил телефона, лаптопа и куфарчето си във всекидневната. Можех да измъкна зарядното от контакта и да изляза от стаята, но чувствах, че вече насилвам късмета си. Ако алармата се включеше пак, определено щеше да събуди Кендал.
Дистанционното на телевизора беше на леглото, оставено там от Кендал предната вечер, и можех да го стигна с ръка. Включих плоския екран и веднага заглуших звука. Включих телетекста и зачетох заглавията на новините. Долната камара се канеше да праща на Сената искане за импийчмънт, което всички в страната знаеха, че няма да мине. Но то бе завладяло новинарския поток. Гледах и четох заглавия двайсет минути, преди за няколко секунди ефирно време да се появи друга новина. Беше за нарастваща тревога в Азия, след като бе потвърдено, че мистериозен вирус, появил се в Ухан, Китай, е прескочил международните граници.
Чух, че телефонът ми започна да звъни във всекидневната. Погледнах си часовника. Вече беше 8:45 и според мен мониторът на глезена ми вече се бе заредил достатъчно, че ако го изключа от контакта, алармата да не се включи. Дръпнах кабела и бързо тръгнах да вдигна телефона. Бях пропуснал обаждането, но видях, че е от Бош. Веднага му звъннах.
— Мик, това няма да стане — каза той.
— В затвора ли си? — попитах.
— Тук съм и се видях с човека. Казва се Остин Нидерланд, но не желае да говори с мен. Заяви, че знае име, което ще ни каже всичко необходимо за делата на Сам Скейлс. Но не иска да ми го даде.
— Какво иска? Обжалването му вече трябва да е минало.
— Иска теб, Мик.
— Какво означава това?
— Каза, че ще даде името само на теб. Знае за теб. Скейлс сигурно му е казал, че си добър адвокат. Нидерланд твърди, че ще ти каже името, ако дойдеш тук, влезеш като негов адвокат и разговаряш с него. Предполагам, че за да видиш дали по делото му не може да се направи нещо. Остават му още две години от присъдата. Това значи, че ще лежи още осемнайсет месеца.
— Имаш предвид днес? Да отида там днес?
— Можеш ли? Ще уредя среща и ще те чакам тук.
— Не мога, Хари. Имам монитор на глезена и ограничения на пускането под гаранция. Не мога да напускам окръга.
— Мамка му, забравих.
— Ами видеовръзка? Можем ли да уредим нещо такова?
— Проверих, в затвора правят подобни неща само при съдебно изслушване. Няма конферентни връзки от разстояние за адвокати и клиенти.