Выбрать главу

— Ваша чест, няма никаква неизгодна ситуация и никакви доказателства, че прокуратурата не играе по правилата — натърти Бърг. — Защитата е уведомявана за всичко още от началото на…

— Стига, стига — извика Уорфийлд. — Нямам намерение да започвам деня си, като се правя на рефер между вас двамата. Това започва да ми писва. А що се отнася до молбата, защитата проучи ли възможностите за разговор от дистанция?

— Да, ваша чест — казах. — Повярвайте ми, бих предпочел да е така, но моят детектив ми каза, че затворът не позволява този вид разговори, освен ако не става въпрос за съдебни заседания.

— Добре — каза Уорфийлд. — Съдът ще позволи на господин Холър да разпита този свидетел. Ще уведомя надлежно отговарящите за задържането и пускането под гаранция и, господин Холър, трябва да се върнете в този окръг днес до полунощ, иначе предреченото от госпожица Бърг ще се сбъдне. Ще бъдете разглеждан като беглец. Ясно ли е?

— Да, ваша чест — казах. — Благодаря. И ако мога да отправя още една бърза молба?

— Така си и знаех — обади се Бърг.

— Какво има, господин Холър? — попита Уорфийлд.

— Ваша чест, нося монитор на глезена и съм сигурен, че това ще е проблем в затвора в Невада.

— Няма начин — намеси се категорично Бърг. — Не говорите сериозно. Няма да приемем той да си свали монитора. Щатът…

— Не искам това — прекъснах я. — Моля за писмо от съда, което секретарят на ваша чест да напише набързо и да ми прати по имейла, с обяснение за положението ми, ако стане въпрос за него.

Настъпи мълчание, в което съдията най-вероятно чакаше Бърг да възрази. Но според мен прокурорът вероятно смяташе, че е прекалила с гръмогласните възражения срещу свалянето на монитора. Беше реагирала преувеличено и сега мълчеше.

— Добре — каза Уорфийлд. — Ще съставя бележка и ще накарам Андрю да ви я изпрати.

— Благодаря, ваша чест — отвърнах.

След разговора се свързах с Бош и му казах, че ще отида. Казах му да уреди среща с Нидерланд за два следобед. Така щях да имам време да отлетя дотам и да ме откарат с кола до затвора. Предупредих го също така да се оглежда внимателно.

— Трябваше да съобщя името на Нидерланд на обвинението — казах. — Съмнявам се, че ще успеят да пратят там някого преди мен. Но може да се опитат да ни прецакат по някакъв начин.

— Няма да мърдам — заяви Бош. — Ще си отварям очите за всичко необичайно. Обади ми се, когато наближиш.

След бърз душ и бръснене облякох чисти дрехи за пътуване и бях готов да тръгвам. Свалих и разпечатах писмото от съдия Уорфийлд и го прибрах в куфарчето си.

Кендал беше будна и бе в кухнята. Възцари се тежко мълчание, което тя наруши първа.

— Съжалявам за снощи — каза тихо. — Знам, че трябва да вложиш всичките си усилия в защитата си. Държах се себично.

— Не, аз съжалявам — заявих. — Пренебрегвах те, а това не биваше да се случва. Мога да бъда по-добър, обещавам.

— Най-доброто, което можеш да направиш за мен, е да спечелиш делото.

— Това е планът.

Прегърнахме се и аз я целунах за довиждане.

Бамбаджан Бишоп ме чакаше пред стълбите.

— Точно навреме — казах. — Дотук добре.

— Къде отиваме? — попита той.

— Летище Бърбанк. Летя за Вегас. След това си свободен до осем вечерта, когато ще се върна. Ще трябва да ме вземеш.

— Ясно.

Терминалът на „Джет Суитс“ не е в търговската част на Бърбанк. Скрит е в дълга редица от частни самолетни оператори и хангари. Стигнах там петнайсет минути преди полета.

Всички места бяха продадени и трийсет пасажери отлетяхме над планината Сан Габриел и след това над пустинята Мохаве. След лудницата сутринта най-накрая започнах да се отпускам.

Мястото ми бе до прозореца и жената до мен носеше хирургическа маска. Зачудих се дали знае нещо, което аз не знам.

Обърнах се и погледнах в нищото под мен. Кафявата обгорена от слънцето пустиня се простираше във всички посоки, докъдето ми виждаха очите. И правеше всичко да изглежда несъстоятелно. Включително и мен.

23.

Хари Бош ме чакаше пред главния вход на затвора. Посрещна ме на вратата на колата, докато слизах. Слънцето напичаше и бях забравил да си взема слънчеви очила. Присвих очи срещу него.

— Може ли да пусна човека и ти да ме върнеш на летището? — попитах. — Полетът е в седем.

— Да, няма проблем — каза той.