Сиско изоставаше с един кашон от мен и разгръщаше страниците на книгите в третия. Приближих се към него и отворих последния. В него имаше три неотворени кутии овесени ядки и четвърта кутия с оризов чипс.
— Сам май е обичал зърнени закуски.
Разклатих и разгледах всяка кутия, за да видя дали е запечатана, или Сам е скрил нещо в нея. Реших, че са просто кутии със зърнени закуски, и продължих нататък. Под тях имаше пакети смляно кафе и други неотворени неща от кухненските шкафове.
— Виж това — каза Сиско.
Вдигна тънко упътване за изпит за професионален шофьор за Калифорния.
— Вътре има подчертани неща — каза Сиско. — Сякаш наистина го е изучавал.
— Аз пък намерих упътване за ползване на цистерна „Мак“ — отвърнах.
— Пак ще кажа — може би е искал да стане добропорядъчен. Да се преквалифицира в шофьор на камион или нещо подобно.
— Няма начин. За Сам честната работа беше по-страшна от затвор. Подготвял е сложна измама. Никога не би станал добропорядъчен.
— И каква е била тя?
— Не знам, но сме близо. Затова са откраднали портфейла.
— Защо?
— В портфейла е била актуалната му самоличност. Тя щеше да ни отведе тук, а след това и до „Биогрийн“. Не са искали да стигнем дотук.
— Кои са те?
— Все още не знаем. Може би Опаризио. Може би ФБР. Те са по следите на Опаризио и онова място и не са искали разследването им да бъде компрометирано с разследване на убийство, свързано с „Биогрийн“. Веднага щом полицаите от Лос Анджелис са свалили отпечатъците на Сам онази нощ, вероятно в Бюрото са били уведомени. Преценили са ситуацията и са прибрали портфейла, преди някой да го е прегледал. Дошли са тук, претърсили са мястото, премахнали са всички улики. Сам никога няма да бъде свързан със самоличността на Уолтър Ленън и разследването няма да стигне до „Биогрийн“.
— Значи казваш, че просто са оставили да те свържат с убийството и са щели да те оставят и да лежиш в затвора заради него?
— Не знам. Изглежда като план, съставен без много мислене напред. Може би са печелили време, за да приключат нещата в „Биогрийн“. А след това графикът им се е объркал, когато не се отказах от бързото производство. Вместо делото да влезе в съда през юли или по-късно, то влиза през февруари, а те не са очаквали това.
— Може би. Много „може би“.
— За момента това са само предположения. Но мисля, че ние…
Тогава Бош влезе в гаража и аз млъкнах.
— Нещо ново горе? — попитах.
— Чисто е — каза той. — Намерих скривалище под пода в дрешника в спалнята, но не е прикрито добре и е празно. Който е претърсил това място преди нас, го е намерил.
— Колко е голямо? — попитах. — Може ли да побере лаптоп?
— Да, би могло — отвърна Бош.
— Ето това липсва — казах. — Сам ползваше интернет за измамите си. Не го виждам без компютър. Освен това тук има телефонна сметка с пълен пакет услуги, включително домашен уайфай. Защо да има уайфай, ако няма компютър?
— Значи ни липсва компютър, телефон и портфейл — каза Сиско.
— Точно така — потвърдих.
— Какво има в кашоните? — попита Бош.
— Нищо особено — отвърнах. — Едни работни обувки с мазнина по грайферите. Почти приключихме.
Върнах се на последния кашон и видях, че на дъното има документи и книжа — вероятно неща от кухненско чекмедже. Сред тях имаше инструкция за ползване на кафемашината, подробно упътване за сглобяване на маса от ИКЕА и няколко отворени писма от Нидерланд. Фактът, че Скейлс ги бе запазил, усили усещането ми, че двамата са имали романтична връзка.
Имаше и сгъната на три и закарфичена с кламер разпечатка на статия от „Ню Йорк Таймс“. Заглавието ѝ беше: „Кървящият звяр“.
Разказваше се за нещо, случило се в Солт Лейк Сити. Започнах да чета и спрях. Тази статия променяше всичко. И много добре знаех, че трябва да предам разпечатката на прокуратурата, ако я взема от гаража.
Сгънах я и я върнах в кашона. След това взех упътването за цистерната „Мак“ и върнах и него. След това затворих кашона и сложих върху него два други.
— Добре, махаме се оттук — казах.