— Чакай — обади се Сиско. — Не искаш ли да вземеш нещо?
— Ако вземем нещо, ще трябва да го споделим — отвърнах.
— Нова улика — каза Сиско.
— Нека я открият сами — продължих. — Те не ми правят никакви услуги, и аз няма да им правя. Да вървим. Трябва да се явя в съда.
Докато вървяхме, погледнах Бош за признаци на несъгласие с решението ми да оставя всичко на мястото му. Не видях нищо.
Когато се разделихме и поехме към съответните си превозни средства, извиках Сиско до моята кола.
— Имаш ли нещо против да върнеш ключа на възрастната дама? — попитах.
Той протегна ръка и аз му дадох ключа.
— Вземи ѝ името — казах. — Ще я включим в списъка със свидетели.
— Имаш го — отвърна Сиско.
— И ѝ кажи, че не сме намерили в кашоните нищо ценно. Може да ги дари или да се отърве от тях, както пожелае. Веднага щом поиска.
Сиско ме погледна и кимна. Разбра какво имам предвид. Жената да се отърве от вещите преди полицията или прокуратурата да намерят това място.
— Ще ѝ предам — каза той. — Да прави каквото реши.
25.
След първото заседание за липсващия портфейл на Сам Скейлс нещата се бяха променили бързо. Моят гняв за изчезналата улика и значението ѝ за делото сега бе потушен от откритията на екипа ми през последните четиридесет и осем часа. Смятах, че вече знам ключовата тайна от портфейла — самоличността, която Сам бе използвал през последната година от живота си. И сега не исках да споделям тази тайна с прокуратурата, докато не ми се наложи. Със сигурност не исках тя да бъде преследвана със съдебна заповед или по някакъв начин да продължи да бъде проблем. Това ме накара да вляза предпазливо в залата на съдия Уорфийлд, въоръжен с план да спечеля точки, но да не дърпам кучето за опашката.
Съдия Уорфийлд отново закъсня с цели десет минути за следобедното заседание. Това ми даде време да разкажа на Дженифър за сутрешните ни занимания. Тъй като тя бе регистрирана като мой адвокат, се чувствах по-комфортно да споделя с нея, а не със Сиско и Бош, какво съм открил и колко важно е то. Казах ѝ за статията в „Таймс“ за Солт Лейк Сити и че трябва да премълчим тази информация. Предупредих я да не разпечатва статията, ако я намери в архива на вестника.
— Ако е на хартия, трябва да я споделим — казах. — Така че, никаква хартия.
— Разбрах — отвърна Дженифър.
— Освен това в статията се разказва за свидетел на име Арт Шулц. Пенсиониран служител на Агенцията за опазване на околната среда. Трябва да го намерим и да го доведем като свидетел. Той ще е ключовата фигура.
— Но какво ще се случи, когато го включим в списъка със свидетелите? Прокуратурата ще го проучи и ще се досети накъде бием.
Списъците със свидетелите на двете страни трябва да бъдат споделени и съдът изисква кратко описание на това, за което ще свидетелства всеки от тях.
— Има начин да го заобиколим — казах. — Да го завоалираме. Свържи се с Шулц и вземи биографията му. Той е работил за Агенцията за опазване на околната среда и вероятно е завършил биология или нещо подобно. Включи го в списъка и кажи, че ще свидетелства за материалите, намерени под ноктите на жертвата. Той ще е нашият експерт по мазнината и вероятно ще мине под радара на прокуратурата. Но след като го изправим пред съда, ще го използваме да свърже субстанцията под ноктите със случващото се в „Биогрийн“.
— Рисковано е, но добре — каза Дженифър. — Ще поработя по това след заседанието.
Съдията излезе от вратата на кабинета си и седна на катедрата. Първо се извини за закъснението, обясни, че ежемесечният обяд на съдиите се е проточил. След това се захвана за работа.
— Продължаваме с молбата за задължително споделяне на улики, подадена от защитата, и доколкото си спомням, госпожице Бърг, ви помолих да проучите въпроса с липсващия портфейл и да докладвате пред съда. Какво открихте?
Бърг пристъпи към катедрата, за да се обърне към съда. Изглеждаше измъчена, докато нагласяваше микрофона.
— Благодаря, ваша чест — каза тя. — Накратко, портфейлът продължава да липсва. През последните два дни детектив Друкър проведе разследване и е тук, за да свидетелства, ако се наложи. Но портфейлът не беше намерен. Народът се съгласява, че видеодоказателството, представено от защитата в понеделник, е изчерпателно в това отношение — по всичко личи, че в задния джоб на жертвата е имало портфейл, когато тялото е намерено в багажника на колата на обвиняемия. Но той не е бил сред личните вещи, които по-късно са предадени на полицията в Съдебна медицина.