— Установихте ли кога е взет и от кого? — настоя Уорфийлд.
— Не, ваша чест — отвърна Бърг. — Процедурата изисква тялото да бъде транспортирано в Съдебна медицина, където да бъде поставено в подготвителната зала. Там се свалят дрехите и се събират вещите и трупът се приготвя за аутопсия, а вещите се запечатват и предават на полицията. В този случай специално тялото е било открито вечерта и затова не е било предадено в подготвителната зала до два през нощта. Това означава, че подготовката за аутопсията се е случила чак сутринта.
— Значи тялото е било безпризорно? — попита съдията.
— Не точно — каза Бърг. — Трябва да е било преместено в голяма хладилна камера, която е част от Съдебна медицина.
— Значи е било при другите трупове.
— Да, госпожо съдия.
— Не е било изолирано.
— Не повече от това, че е било в камера, до която има контролиран достъп.
— Детектив Друкър провери ли дали на мястото има камери за наблюдение?
— Провери и камери няма.
— Значи няма начин да разберем кой може да е получил достъп до камерата и да е взел портфейла.
— Засега е така.
— Засега? Мислите ли, че това ще се промени?
— Не, ваша чест.
— Какво Народът предлага да направя за това, госпожице Бърг?
— Ваша чест, Народът не извинява загубата на тази вещ. Но това е загуба, която се отразява еднакво и на двете страни. Нито Народът, нито защитата имат достъп до портфейла и информацията по делото, която се съдържа в него, ако има такава. Затова позицията на Народа е, че макар да поемаме отговорност за загубата, пораженията — ако има такива — са еднакви.
Уорфийлд смели тази информация, преди да отговори.
— Нещо ми подсказва, че господин Холър няма да се съгласи с тази преценка — каза тя. — Защитата иска ли да отговори?
Станах бързо и отидох до катедрата още преди Бърг да отстъпи.
— Да, ваша чест, напълно права сте — казах. — Пораженията за защитата и обвинението в никакъв случай не може да бъдат смятани за еднакви. Щатът си е напълно стабилен и доволен със случая такъв, какъвто си е, ваша чест. Имат труп в багажника на кола и обвиняват шофьора. Няма нужда да дълбаят по-дълбоко. Случаят е приключен. Дори не повдигат въпроса за липсващия портфейл, докато защитата не го направи. Очевидно не се интересуват. Защото портфейлът и самоличността, която жертвата е използвала, може да ни отведе до това, в което е бил замесен Сам Скейлс в последните дни от живота си, а това може да влезе в противоречие с удобните обвинения, събрани срещу мен. Ясно е, госпожо съдия, че пораженията тук са за защитата, не за обвинението.
— Да кажем, че се съглася с вас, господин Холър — заяви Уорфийлд. — Какво спасение търси защитата?
— Няма спасение. Защитата иска портфейла. Това е спасението.
— Тогава какво е наказанието? Изглежда, че няма доказателства за неправомерно поведение от страна на замесените в разследването. Изглежда, че портфейлът е бил откраднат от някой, който е имал достъп до тялото, докато то е било в Съдебна медицина. Със сигурност ще бъде поискано вътрешно разследване в Съдебна медицина, но съдът не е склонен да накаже прокуратурата за нещастното стечение на обстоятелствата.
Поклатих ядосано глава, макар да знаех, че вървим към развитието, което очаквах — и което на базата на споделените доказателства от тази сутрин исках.
— Ваша чест — казах, — искам да се отбележи за протокола, че разследването на липсващата улика, проведено от обвинението, е дело на същия детектив, който е отговарял за опазването на местопрестъплението и доказателствата по случая.
— Отбелязано е, господин Холър — каза Уорфийлд. — Нещо друго, преди да приключим?
— Да, ваша чест — каза Бърг.
Отстъпих ѝ катедрата и се върнах на мястото си, като клатех глава, сякаш съм ядосан от отсъждането на съдията.
— Извинете, госпожице Бърг — каза Уорфийлд. — Господин Холър, забелязах демонстрацията ви. Не сте доволен от решението на съда ли?
Спрях рязко.
— Ваша чест, просто съм ядосан — отвърнах. — Опитвам се да изградя защита и ми се пречи на всяка крачка. Народът е загубил портфейла — няма значение дали от немарливост или злонамереност — и аз ще си платя за това. Това е всичко.
— Съветвам и двете страни да държат под контрол емоциите си и техните прояви — каза Уорфийлд. — Особено когато започне процесът. Съдът тогава няма да търпи подобни изблици, не и пред съдебните заседатели.
— Госпожо съдия, не бих го нарекъл изблик. Аз просто бях…
— Сега и със съда ли ще спорите, господин Холър?
— Не, ваша чест.