Продължих към мястото си и Уорфийлд ме проследи с поглед да не би дори да се намръщя. Накрая откъсна очи от мен и ги насочи към прокурора.
— Госпожице Бърг, продължете.
— Госпожо съдия, вчера получихме първия списък на свидетелите от обвиняемия — заяви Бърг. — В него има само две имена — самият обвиняем и неговият детектив. И това от обвиняем, който два пъти се оплаква пред съда от проблеми при споделянето на доказателствата, но пък има наглостта да включи само две имена в списъка си със свидетели.
Уорфийлд изглеждаше или уморена от постоянните престрелки между обвинението и защитата, или успана от двете мартинита, които вероятно бе изпила на обяда на съдиите. Бях сигурен, че алкохолът я бе вдъхновил да ми се сопне. Преди да успея да възразя на оплакването на Бърг Уорфийлд вдигна ръка към мен и даде знак, че не се интересува от отговора ми.
— Рано е, госпожице Бърг — каза Уорфийлд. — Имаме още трийсет дни и ще има актуализация на списъците и на двете страни следващата седмица и седмицата след нея. Нека изчакаме още малко, преди да изпадаме в паника кой кого смята да призове. Нещо друго по-сериозно?
— Не, ваша чест — каза Бърг.
— Не, ваша чест — казах и аз.
— Добре — отвърна Уорфийлд. — Тогава слагам край на заседанието.
26.
Тъй като не бях имал време да ям преди заседанието, от съда отидох право в „Малкото бижу“ за сандвич със скариди. С мен бяха всички от екипа на защитата без Бош. Той очевидно бе някъде и си вършеше неговите неща и нямахме комуникация с него. Казах на екипа, че сме взели завоя с информацията, събрана през последните четиридесет и осем часа, и е време да започнем да мислим за представянето на случая пред съдебните заседатели. Можехме ясно да предположим какво би било изложението на прокуратурата, защото то не се бе променило съществено от началото. Можехме да се подготвим за това, но по-важното бе да се подготвим да разкажем нашата версия.
Един процес често се свежда до това кой е по-добрият разказвач, обвинението или защитата. Има и доказателства, разбира се, но те се тълкуват пред съдебните заседатели от разказвача.
Версия А: мъж убива свой враг, слага трупа му в багажника и планира да го погребе по-късно през нощта, когато няма кой да го види.
Версия Б: мъж е натопен за убийството на бивш клиент и в пълно неведение кара с труп в багажника, докато полицията не го спира.
Физическите доказателства се вписват и в двете версии. Едната може да е по-достоверна от другата, когато се опрости. Но един опитен разказвач може да изравни везните или дори да ги наклони на другата страна с различно тълкувание на доказателствата. Точно на този етап се намирахме в момента и аз започвах да виждам това, което обикновено виждам преди всички процеси. Представях си свидетели на скамейката, представях си как разказвам своята версия на съдебните заседатели.
— Очевидно ще вървим към виновност на трета страна — казах. — А човекът, когото ще посочим с пръст, ще бъде Луис Опаризио. Съмнявам се, че той е дръпнал спусъка, но е дал заповедта. Така че той е нашата мишена и нашият свидетел номер едно. Трябва да го намерим. Трябва да го обвържем с документи. Трябва да се погрижим да се яви в съда.
Дженифър Арънсън размаха ръце, сякаш се бранеше от рояк пчели.
— Може ли да се върнем малко? — попита тя. — Обясни ми го, все едно съм съдебен заседател. Какво казваме, че се е случило? Имам предвид, че разбирам. Опаризио е убил Скейлс или е заповядал да го убият, а след това се е опитал да те натопи. Но можем ли да кажем точно как се е случило?
— На този етап нищо не е съвсем ясно очертано — отвърнах. — Имаме много дупки за запълване, точно затова се срещаме сега. Но мога да ви кажа какво мисля, че се е случило, и какво ще потвърдят доказателствата, след като ги имаме всичките.
— Да, ако обичаш — каза Лорна. — Аз съм на мнението на Джен. Трудно ми е да го осмисля.
— Няма проблем — отвърнах. — Нека преминем през всичко бавно. Да започнем с две неща. Първото е враждебността на Луис Опаризио към мен. Преди девет години го притиснах в съда и разкрих връзките му с мафията и сенчестите му сделки в имотния свят. В онзи случай той бе сламено чучело. Лъскава стръв, която пуснах на съдебните заседатели и те я захапаха. Макар той да не бе убиецът, който представих пред съда, бе свързан с някакви сенчести дела, правителството си взе бележка и той и приятелите му мафиоти накрая изгубиха много милиони, когато Федералната търговска комисия спря многомилионна сделка за сливане, която той току-що бе сключил. Мисля, че всичко това обяснява защо той храни неприязън към мен. Не само че го изобличих публично, но струвах на него и на приятелите му мафиоти сериозни пари.