— Няма съмнение — каза Сиско. — Изненадан съм, че чака толкова дълго, за да предприеме нещо срещу теб. Девет години са доста време.
— Е, може би е чакал идеалния момент да ме натопи — казах. — Защото съм сериозно притиснат.
— Това е сигурно — потвърди Лорна.
— Добре, вторият темел на нашата версия е жертвата — казах. — Сам Скейлс, изключителен измамник. Ние твърдим, че тези двамата — Опаризио и Скейлс — се засичат в „Биогрийн“. Те обезкървяват звяра, движат дълга измама, но нещо се обърква. Опаризио трябва да премахне Скейлс, но също така да се погрижи разследването да не доближава „Биогрийн“. Затова аз ставам изкупителната жертва. Някак си е знаел, че имам обща история със Скейлс и че тя е свършила зле. Натъпква трупа на Сам в багажника ми, аз влизам в затвора, а „Биогрийн“ остава чиста и вероятно продължава да изпомпва рециклираното гориво, което правителството толкова много обича.
Огледах трите лица около масата и попитах:
— Въпроси?
— Аз имам два — обади се Лорна. — Първо, каква измама са движели?
— Казва се „обезкървяване на звяра“ — отвърнах. — Да измамиш правителството — тоест звяра, да източиш федерални субсидии за производството на зелено злато: рециклирано гориво.
— Еха — каза Лорна. — Изглежда, Сам се е бил издигнал. Това е доста по-различно от интернет измамите, с които беше известен.
— Добра забележка — казах. — Има нещо, което не се връзва с това, което знам за него, но засега просто ви представям своята версия. Той е имал зелено злато под ноктите. Трябва да разберем дали Сам е отишъл при Опаризио с идеята за тази измама, или просто е бил привлечен във вече течаща операция.
— Някакви идеи защо са се спречкали? — попита Дженифър. — Защо Сам е бил убит?
— Друга дупка, която трябва да попълним — казах. — И моето предположение е, че ФБР са в дъното на тази дупка.
— Вербували са го? — наполовина попита, наполовина предложи Сиско.
Кимнах.
— Мисля, че е нещо подобно. Опаризио е разбрал и Сам е трябвало да умре.
— Но хитрият ход би бил просто да направи така, че той да изчезне — отвърна Сиско. — Защо да оставя трупа някъде, където може и ще бъде открит?
— Добра забележка — казах. — Това отива в списъка с неизвестните. Но мисля, че изчезването на Сам би привлякло вниманието на федералните още повече. А така „Биогрийн“ се капсулира и може би дори започва да изглежда легитимна фирма, която няма нищо общо с измамата.
— Това до голяма степен е само хипотеза — каза Дженифър. — Какво следва? Как да превърнем хипотезата в солидна защита?
— Опаризио — отвърнах. — Намираме го, връчваме му призовка и се погрижваме съдията да наложи изпълнението ѝ.
— Така само ще го доведем в съда — каза Дженифър. — Последния път поиска от него да се позове на Петата поправка, но този път трябва да го накараш наистина да свидетелства.
— Не е задължително — отговорих. — Ако имаме доказателства срещу него, ще е важно какви въпроси задаваме, а не какви отговори получаваме. Може да се позовава на Петата поправка колкото си иска. Съдебните заседатели ще чуят историята във въпросите.
Обърнах поглед към Сиско и попитах:
— Е, къде е той?
— Следим любовницата му вече колко? Пет дни? — каза Сиско. — Но няма и следа от него. Може би трябва да проявим инициатива. Да я посплашим, да създадем необходимост тя да се види с него.
Поклатих глава.
— Мисля, че е прекалено рано за това. Имаме още време. Искаме да му връчим призовката доста късно в играта. Иначе Айсберга ще ни се нахвърли.
— Тя вече се нахвърли — обади се Дженифър. — Сигурно вече са ѝ съобщили за призовката за ФБР.
— Предполагам, че я смята за изстрел в тъмното — казах. — Проучвателна операция, за да видим дали федералните имат нещо. Дори съдията си помисли същото. Както и да е, все още не искам да вървим към призовка. Това ще даде на обвинението прекалено много време да се подготви. Така че първо трябва да го намерим и след това да го наблюдаваме, докато дойде времето.
— Това може да се направи — каза Сиско. — Но ще ни струва пари. Не си бях дал сметка, че ще го правим до процеса.
— Колко? — попитах.
— Четири бона на ден с цялото наблюдение, което сме пратили там — каза Сиско.
Погледнах Лорна, която водеше счетоводството на практиката ми. Тя поклати глава и каза:
— Имаме четири седмици до процеса. Ще ни трябват сто хиляди, за да продължим, Мики. Нямаме ги.
— Освен ако не се обърнем към Андре Ла Кос или Бош — намеси се Дженифър. — Минаха тънко за гаранцията ти, но бяха готови да дадат шестцифрена сума всеки.