Мълчах. Думите ѝ ми въздействаха силно, защото знаех, че са искрени.
— Благодаря ти — казах накрая. — Наистина. Добро напомняне. Дръж се като победител и ще бъдеш победител. Мисля, че е заради съня. Трудно ми е да спя, когато това ми виси над главата.
— Иди на лекар — каза Маги. — Вземи си рецепта.
Кимнах. Нямах време да ходя на лекар. Но знаех, че Сиско може да ми намери това, от което се нуждаех.
— Добре — казах. — Да поръчваме ли? Сигурна ли си, че не можеш да останеш? Храната тук е страхотна.
— Не мога — каза тя. — Наистина имам среща и искам да се видите с Хей. Тя ми каза, че научава много повече, докато те гледа в съда, отколкото в тържествените зали на правния факултет на Университета на Южна Калифорния. Както и да е, тръгвам.
Маги бутна стола си назад.
— Благодаря, Магс — казах. — Това значи много за мен.
— Пази се — отвърна тя.
И тогава направи нещо изненадващо. След като се наведе и целуна Хейли по бузата, заобиколи масата и целуна и мен. Беше за първи път от не помнех колко години.
— Чао — каза тя.
Гледах я как се отдалечава и известно време мълчах.
— Наистина ли я наричат така? — попита Хейли.
— Какво? — попитах.
— Айсберга.
— Да, така я наричат.
Тя се засмя, аз също се засмях. Сервитьорката пристигна и поръчахме от менюто на промоция. Хейли си взе такоси с омар, а аз класически хамбургер с печен лук. Говорихме най-вече за нейните лекции. Намираше се на етап, когато правото бе нещо чудесно, защитаваше всички и раздаваше справедливи наказания на нарушителите. Вълнуващо време, което добре помнех. Когато си изграждаш идеали и прикрепваш към тях цели. Оставих я да говори и основно се усмихвах и кимах. Мислех си за Маги. За нещата, които бе казала, и за целувката накрая.
— А сега ти — каза Хейли в един момент.
Вдигнах очи, докато един пържен картоф се канеше да влезе в устата ми.
— Какво имаш предвид? — попитах.
— Говорим само за мен и теоретичния свят на правото — каза тя. — Ами ти и истинският свят? Как върви делото?
— Какво дело?
— Татееее.
— Шегувам се. Върви добре. Струва ми се, че стигнахме до някои добри неща. Започвам да виждам как процесът се оформя. Имаше един треньор по футбол. Не си спомням кой точно — може би Беличик, от „Патриотите“. Както и да е, той взимаше записи на дванайсет мача на противника два дни преди началото на мача. Гледаше другия отбор, изучаваше навиците му, решаваше какво да очаква от играчите в защита и си записваше отиграванията. Към това място се приближавам и аз. Вече виждам как всичко си идва по местата — свидетели, доказателства.
— Но ти ще говориш след обвинението.
— Така е. Но вече общо взето знам какво ще направят. Имам предвид, че имаме четири седмици, достатъчно време нещата да се променят, и може би те ще ме изненадат. Но засега си мисля за моята защита, не за пледоарията на щата, и тя започва да ми харесва.
— Това е страхотно. Вече говорих с всичките ми преподаватели и им казах, че трябва да присъствам.
— Виж, знам, че си на моя страна, но няма нужда да идваш и да пропускаш лекции. Може да дойдеш на първото заседание, а след това ще ти кажа, ако има нещо, което си заслужава да видиш. После ела на четенето на присъдата и празненствата след това.
Усмихнах се, надявах се и тя да споделя моя оптимизъм.
— Не си урочасвай късмета, тате — каза тя обаче.
— На това ли ви учат в правния факултет? — попитах. — Как да урочасаш дело?
— Не, това се учи в трети курс.
— Забавна си.
Пред ресторанта се разделихме. Аз тръгнах, но се спрях, за да я погледам как минава през площада. Беше тъмно, но кампусът бе добре осветен. Тя вървеше с уверена и бърза крачка. Гледах я, докато изчезна между сградите.
Бишоп ме чакаше на уреченото място. Качих се през задната врата. Той ми подаде евтин телефон с капаче през седалката, както и рестото от шейсетте долара.
— Взе ли си нещо за ядене? — попитах.
— Ходих в „Тамс“ на „Фиг“ — каза той.
— И аз ядох хамбургер.
— Добре ми дойде. Е, накъде?
— Изчакай малко тук, докато се обадя.
На истинския си телефон потърсих в „Гугъл“ номера на офиса на ФБР в Лос Анджелис и се обадих от предплатената карта. Отговори ми мъжки глас, който произнесе строго: „ФБР“.
— Трябва да оставя съобщение на агент.
— В момента няма никой. Всички се прибраха.
— Знам. Може ли да предадете съобщение на агент Дон Рут?