29.
Петък, 17 януари
„Каталина Експрес“ се движеше бързо по тъмните води на Тихия океан. Слънцето започваше да се спуска зад острова пред нас. Студеният вятър хапеше, но с Кендал го посрещахме на откритата палуба прегърнати. Беше петък следобед и бях казал на отбор „Холър“, че изчезвам за уикенда. Ограниченията на пускането ми под гаранция забраняваха да напускам окръг Лос Анджелис без разрешение на съдията, затова избрах възможно най-далечното място, на което можех да отида, без да нарушавам правилата.
Корабът акостира на кея в пристанище Авалон в четири следобед, а там ни чакаше голф електрокар с шофьор от хотел „Зейн Грей Пуебло“. Откара ни заедно с единствената ни чанта нагоре по хълма, а водачът бъбреше за скорошните ремонти в историческия хотел, който някога бил дом на писателя, на който бе кръстен, и където той бе написал няколко от романите си за Дивия запад.
— Живял е тук, защото е обичал да ходи за риба — каза шофьорът. — Все казвал, че пишел, за да може да ходи на риболов, каквото и да означава това.
Само кимнах и погледнах Кендал. Тя се усмихна.
— Знаете ли, че е бил зъболекар? — попита шофьорът.
— Кой? — обадих се аз.
— Зейн Грей — отвърна той. — И това не е било истинското му име. Казвал се е Пърл — женско име. Нищо чудно, че се е представял като Зейн. Това всъщност е било второто му име.
— Интересно — каза Кендал.
Не беше активен сезон и хотелът бе почти празен. Можехме да избираме между няколко стаи, всичките кръстени на най-популярните романи на писателя. Взехме апартамента „Ездачите от Пърпъл Сейдж“, но не защото бяхме чели книгата, а защото имаше изглед към пристанището и работеща камина. Бях отсядал и преди в нея преди много години с Маги Макфърсън, докато още бяхме женени.
Планът беше да останем през по-голямата част от уикенда и да се насладим на компанията си. Никакви телефони, никакви компютри, никакви досадници. Но наехме голф електрокар от хотела, за да ходим до ресторантите и хранителния магазин долу в града.
Обстановката беше чудесна, но за мен в това пътуване имаше нещо тъжно. Чувствах се потиснат и не можех да се отърся от това усещане. С Кендал седяхме пред камината, говорехме, спомняхме си, планирахме. И правехме любов през първите две вечери и в неделя сутринта. Но до понеделник бяхме спрели да говорим за значими неща и аз през по-голямата част от деня седях пред плоския екран и гледах Си Ен Ен, чаках репортажи за мистериозния вирус сред обстойното отразяване на импийчмънта и възпоменанията за Мартин Лутър Кинг.
Бях се постарал, бях си изключил телефона и така и не го извадих от багажа ни, но не можех да откъсна мислите си от други неща. Тежестта на предстоящото и свързаните с него залози ме притискаха.
Имах предчувствието, че с Кендал прекарваме последните си дни заедно, че връщането ѝ в Лос Анджелис и опитът ни да възродим връзката си в крайна сметка ще се окажат неуспешен експеримент. Не можех да определя защо е така. Но в главата ми непрекъснато се въртяха мисли за Маги и срещата в университета, която за кратко събра нашето разпаднало се семейство. И целувката. Бях озадачен как мисли за нещо толкова небрежно, бързо и неочаквано могат така да разклатят крехките темели на възродената ни връзка.
30.
Вторник, 21 януари
Вторникът дойде с мрачно небе и гъста мъгла между острова и континента и на мен това някак си ми се стори подходящо.
Ужасът, който бавно нарастваше през уикенда, се потвърди малко след като си включих телефона за първи път от три дни и половина. Точно когато се канехме да напуснем хотела и да тръгнем към кораба, получих обаждане от Дженифър Арънсън.
— Мики, къде си?
— Далече.
— Какво?
— С Кендал заминахме за уикенда. Казах ти. Както и да е, тъкмо се каним да се връщаме. Какво има?
— Току-що ми се обади Бърг. Искат да се предадеш. Свалили са сегашното обвинение в убийство тази сутрин, събрали са разширен състав съдебни заседатели и са повдигнали обвинение в убийство със специални обстоятелства — финансова облага.
Това означаваше, че няма да има освобождаване под гаранция. Дълго мълчах и мислех как Друкър преглеждаше документите ми, свързани със Сам Скейлс. Какво бе взел? Дали нещо в моите папки бе довело до това?
Кендал забеляза изражението ми и прошепна:
— Какво има?
Поклатих глава. Щях да ѝ кажа след разговора. В този момент трябваше да измисля стратегия, за да се справя с това.