— Добре — казах. — Обади се на секретаря на Уорфийлд. Виж дали може да ни включи в графика за този следобед. Ще се предам тогава и там. Но ние…
— Какво? — попита Кендал.
Вдигнах ръка, за да я накарам да млъкне, и продължих с Дженифър:
— Ще поискаме изслушване за вероятна причина за повдигане на обвинение при специални обстоятелства. Това са глупости.
— Но обвинението пред разширен състав от съдебни заседатели премахва необходимостта от предварително изслушване. То предполага вероятна причина.
— Няма значение. Трябва да се изправим пред съдията и да я убедим, че това е глупав опит на обвинението да наклони терена в своя полза и да нулира часовника.
— Добре, това е един от начините. Бърз процес. Мога да поработя по това. Трябва да се върнеш тук и да си готов да се аргументираш. Мисля, че в този случай трябва да се обърнеш към съда.
— Абсолютно. Ти се заеми с вероятната причина, а аз ще се заема с аргументацията за бързо производство. Тръгвам. Обади ми се дали ще изчакат изслушването, или ще се опитат да ме арестуват преди това. Имам монитор на глезена, така че могат да ме намерят, ако поискат.
— Заемам се.
Затворихме и аз се обърнах към Кендал.
— Трябва да тръгваме. Ще ме арестуват отново.
— Как така?
— Свалили са предишните обвинения, след това са отишли при разширен състав съдебни заседатели и са повдигнали обвинение и всичко започва отначало.
— Ще се върнеш в затвора?
Тя обви ръце около мен и ме притисна така, сякаш не искаше да ме пусне да тръгна.
— Ще направя всичко възможно, за да се изправя пред съдия и да представя аргументация срещу това. Така че трябва да тръгваме.
Пътуването с „Каталина Експрес“ обратно до Сан Педро беше през гъста мъгла. Този път с Кендал останахме в каютата, пихме горещо кафе и се опитвахме да запазим спокойствие. Трябваше да ѝ обясня стъпките, които бе предприела Бърг, за да ме превърне в издирван престъпник. Кендал нямаше юридическо образование и каза, че това е несправедливо, без значение че е законна правна маневра. А аз не можех да споря с това. Прокурорът използваше законни средства, за да подкопае един напълно законен процес.
Плаването беше забавено от гъстата мъглива пелена и мина цял час, преди да чуя как двигателите на кораба забавят ход, докато бавно наближавахме пристанището. Нямах вести от Дженифър и не знаех дали на брега няма да ме посрещнат полицаи, издирили ме чрез монитора. Станах и тръгнах към попреден прозорец. Ако щяха да ме арестуват, трябваше да подготвя Кендал какво да прави и на кого да се обади.
Когато влязохме в пристанището, мъглата започна да се разпръсква и сред нея видях да се появяват зелените очертания на моста „Винсънт Томас“. Скоро зърнах и фериботния терминал, но не видях и следа от полиция. Паркингът, на който бях оставил линкълна, не се виждаше заради сградата на пристанището. Обърнах се към Кендал и ѝ подадох ключовете от линкълна.
— В случай че ме чакат — казах.
— О, боже, Мики! Мислиш ли, че е така? — попита тя.
— Спокойно. Не видях никого на пристанището, а най-вероятно биха ме чакали там. Сигурно всичко ще е наред, но за всеки случай вземи ключовете, за да можеш да се прибереш. Преди да отидеш където и да е обаче, се обади на Дженифър и ѝ кажи какво става. Тя ще знае какво да направи. Ще ти пратя номера ѝ на есемес.
— Добре.
— След това се обади на Хейли и кажи и на нея.
— Добре. Не мога да повярвам, че правят това.
Тя заплака и аз я прегърнах и я уверих, че всичко ще е наред. Но дълбоко в себе си не бях толкова сигурен.
Слязохме от кораба и отидохме до линкълна, без никой да ни спре. Докато се качвахме в колата, телефонът ми звънна. Беше Дженифър, но не ѝ вдигнах. Бяха обзет от параноя и се чувствах като мюре. Исках да се махна от паркинга и да изляза на магистралата. Движещата се мишена се улучва по-трудно.
След като поехме по 110-а на север, се обадих на Дженифър.
— Влязохме в графика в три часа.
— Добре. И те няма да се опитат да ме приберат междувременно?
— Така каза Бърг на съдията. Ще ти позволят да се предадеш в нейната съдебна зала след заседанието в три.
— Бърг възрази ли на изслушването?
— Не знам, но вероятно. Обаче секретарят на Уорфийлд ми каза, че съдията е малко разстроена от това — частта за гаранцията, тъй като тя я е определила, а сега прокуратурата се опитва да я обезсили. Така че това ще е в наша полза, когато влезем в залата.
— Добре. Кога и къде искаш да се срещнем предварително?