— Трябва ми време, за да поработя по точките на аргументацията ти. Какво ще кажеш за един? Можем да се видим в кафето на съда.
Погледнах часовника на таблото. Вече беше десет и трийсет.
— В един е добре, но не в съда. Прекалено много полицаи има там и някой може да се опита да се направи на герой и да ме прибере. Нека не доближаваме съда, преди да стане време за изслушването.
— Разбрах. Тогава къде?
— Какво ще кажеш за „Рособлу“? Тъй като след днешния ден може да се върна на диета от сандвичи със салам, за обяд ще ям паста.
— Добре, ще бъда там.
— Още нещо, ако имаш време. Обади се на репортерките, които отразяват случая за вестниците. Погрижи се да научат за заседанието. Бих го направил аз, но искам да мога да кажа, че не съм, ако Бърг ме обвини в това отново. Все пак медиите трябва да са там, за да видят тази простотия.
— Ще им се обадя.
Затворихме и Кендал веднага каза:
— Искам да съм с теб в съда.
— Много мило. А аз ще се обадя на Хейли, когато се приберем. Трябва да си облека костюм и да поработя малко върху това, което ще кажа пред съдията, след това ще отидем на обяд.
Знаех, че това ще е работен обяд и че Кендал не бива да идва на него, защото бе извън доверения кръг. Но също така знаех, че свободата ми може да се сведе до тези няколко последни часа. Не исках да я изключвам от тях.
Отне ни почти час да стигнем до къщата. Паркирах на улицата до стълбите, все още не исках да използвам гаража. Бишоп седеше на стълбите и ме чакаше. В петък му бях казал, че започваме работа във вторник в десет, затова ме чакаше, а аз бях забравил за него.
Кендал се качи по стълбите, а аз свалих чантата от багажника.
— Дай да ти помогна — каза Бишоп.
— Ти си шофьор, не си прислужник, Бишоп — отвърнах. — Отдавна ли ме чакаш?
— Не много.
— Извинявай, че закъсняхме. Но ще трябва да изчакаш още час, докато се приготвя и свърша малко работа вътре. След това тръгваме към центъра. Може на връщане да возиш само Кендал.
— Ами ти? Ще трябва ли да се връщам за теб?
— Не мисля. Днес ще се опитат да ме върнат в затвора.
— Могат ли да го направят? Нали си пуснат под гаранция.
— Могат да опитат. Те са властта. Звярът. И играта винаги е нагласена в полза на звяра.
Помъкнах куфара нагоре по стълбите и го внесох в къщата. Кендал стоеше във всекидневната и ми подаде плик.
— Някой го е пъхнал под вратата.
Взех плика и го огледах, докато влачех куфара към спалнята. Беше обикновен бял плик, нямаше нищо написано и на двете страни. Не беше запечатан.
След като сложих куфара на леглото, за да го разопаковам, отворих плика. В него имаше един-единствен сгънат документ. Беше фотокопие на доклад за арест от администрацията на шерифа на окръг Вентура с дата 1 декември 2018 г. Арестуваният бе заподозрян в измама и бе идентифициран във формуляра като Сам Скейлс. В описанието се твърдеше, че Скейлс е използвал името Уолтър Ленън, за да създаде сайт за набиране на пари за семейства на жертви на масова стрелба от предния месец в бар в Агура Хилс. Нямах нужда от доклада за арест, за да си спомня за инцидента в „Бордърлайн Бар енд Грил“. Бяха убити полицай и дванайсет клиенти. По всичко личеше, че е схема, много подобна на онази, заради която Скейлс бе лежал в затвора в Невада.
Влязох в домашния кабинет и отидох до бюрото, където бях оставил папките си. Бях сигурен, че арестът в окръг Вентура не е сред документите, предоставени ни от окръжната прокуратура. Отворих папката на жертвата и намерих списъка с арестите. В него нямаше записано задържане през декември 2018.
Кендал дойде и попита:
— Какво е това?
— Доклад за арест на Сам Скейлс — казах. — Случай отпреди две години в окръг Вентура.
— Какво означава?
— Ами, няма го в доказателствата, предоставени ни от прокуратурата.
Първата страница на доклада бе формуляр с различни прозорчета и кутийки под ръчно написано описание. Под кутийката, в която бе отбелязана „Измама“, имаше друг списък от възможности за отбелязване и кутийката „Междущатски“ бе зачертана. Най-отдолу имаше празен ред, на който авторът на доклада бе написал: ФБР — ЛА.
— Да не би да са се опитали да го скрият от теб? — попита Кендал.
Погледнах я.
— Какво?
— Да не би прокурорът да се е опитвал да скрие ареста от теб?
— Мисля, че не са знаели за него. Мисля, че ФБР е прибрало Сам.
Кендал изглеждаше объркана, но не ѝ обясних нищо повече. Умът ми препускаше напред към възможните значения на този доклад от арест.
— Трябва да се обадя — казах.