Извадих телефона си и звъннах на Хари Бош. Той вдигна веднага.
— Хари, аз съм. Ще се срещна с Дженифър за обяд в центъра, след това трябва да отида в съда. Можеш ли да се срещнеш с нас? Имам нещо, което трябва да видиш.
— Къде?
— „Рособлу“ в един.
— „Рособлу“? Къде е това.
— Сити Маркет Юг, стига се по 11-а.
— Ще бъда там.
Прекъснах връзката. Усещах как ситуацията набира скорост. Докладът от ареста можеше да потвърди много неща за Сам Скейлс и делото. Можеше също така да бъде начин да проникнем през стената на ФБР.
— Кой го е пъхнал под вратата? — попита Кендал. Спомних си за агент Рут, но не казах името ѝ.
— Мисля, че е бил някой, който е искал да постъпи правилно — заявих.
31.
В очакване на завръщането ми в ареста в съда бяха дошли три пъти повече пристави от обикновено за изслушване на обвиняем на свобода. Стояха до вратата на залата и от другата страна на портичката. От самото начало бе ясно, че планът е да не ме оставят да си тръгна по начина, по който бях дошъл. Дъщеря ми не бе успяла да дойде на обяда, защото имаше лекции, но сега бе на първия ред в публиката, точно зад масата на защитата. Седеше до Лорна, която пък се бе настанила до Сиско. Прегърнах Хейли и казах по няколко думи на всеки от тях, опитвах се да звуча окуражително, макар да ми бе трудно да окуража дори самия себе си.
— Това е нечестно, татко — каза Хейли.
— Никой никога не е казвал, че законът е нещо честно, Хей — отвърнах. — Запомни това.
Пристъпих към Сиско. Той също не бе дошъл на обяда и не знаеше за доклада за арест, пъхнат под вратата ми. Бях избрал с него да се заеме Бош, защото имаше полицейски опит. Смятах, че има повече шансове да се свърже с полицая от Вентура, арестувал Сам Скейлс.
— Нещо ново? — попитах.
Знаеше, че говоря за наблюдението и надеждите ни да открием Луис Опаризио.
— Не и тази сутрин — каза той. — Този човек е призрак.
Кимнах разочаровано, минах през ниската врата и отидох на масата на защитата, където седнах сам и си събрах мислите. Бях пристигнал в съда преди Дженифър след обяда ни, защото тя трябваше да намери място в подземния паркинг, а аз бях накарал Бишоп да остави мен и Кендал пред главния вход. Погледнах записките от обедната ни среща и преговорих наум какво щях да кажа на съдията. Никога не се бях чувствал нервен или уплашен в съдебна зала. Винаги се бях чувствал у дома си и се бях хранил от враждебността, която обикновено струи към защитата от масата на обвинението, съдийската катедра и понякога дори от съдебните заседатели. Но този път беше различно. Знаех, че ако сега се проваля, ще бъда ескортиран през металната врата към килията. Когато ме бяха арестували преди, не бях имал възможност да се защитя, преди да ме затворят. Този път имах. Шансовете ми не бяха големи, защото обвинението действаше в рамките на закона. Но те не бяха прави и трябваше да убедя съдията в това.
Концентрацията ми бе смутена, когато забелязах Дейна Бърг и нейния помощник с папийонка да сядат на масата на обвинението. Не се обърнах да ги погледна. Не им казах добро утро. Вече всичко бе станало лично, след като Бърг многократно се бе опитала да ми отнеме свободата да се подготвя на спокойствие за делото. Сега тя бе врагът и щях да се държа с нея като с враг.
Дженифър седна до мен и каза:
— Извинявай, нямаше място в подземния гараж. Трябваше да оставя колана на платен паркинг на Главната.
Беше задъхана. Паркингът сигурно беше на повече от няколко пресечки.
— Не се тревожи — отвърнах. — Готов съм.
Тя се обърна, за да поздрави нашите поддръжници, след това пак ме погледна и попита:
— Бош няма ли да идва?
— Мисля, че искаше да продължи да работи — казах. — Нали се сещаш, да отиде до Вентура.
— Ясно.
— Слушай, ако нещата не се развият така, както бихме искали, и се върна в Двете кули, ще трябва ти да се занимаеш с Бош и онова нещо във Вентура. Погрижи се да не остава хартиена следа. Той не е свикнал с начина, по който работим ние, адвокатите. Никакви книжа, никакво споделяне с прокуратурата. Ясно?
— Разбрах. Но всичко ще се нареди, Мики. Ще ги победим, ние сме дяволски добър екип.
— Надявам се. Харесвам увереността ти, макар цялата съдебна система и наказателният кодекс да са против нас.
След няколко минути приставът помоли за тишина в съдебната зала, съдия Уорфийлд влезе и седна на катедрата.
— Започва официално заседание по делото „Народът срещу Майкъл Холър“ — каза тя. — Имаме нови обвинения, които изискват задържане и изслушване за мярката на неотклонение, както и прочитане на обвинението. Имаме и молба по член 686 от защитата. Да започнем с обвиненията.