Бърг не издържа и стана.
— Възразявам, ваша чест! Това не е „воар дир“. Госпожица Арънсън иска представяне на доказателства на прокуратурата.
— Виждам какво прави, госпожице Бърг — отвърна Уорфийлд. — И тя доказа тезата си. Нещо друго, госпожице Арънсън?
Дженифър ме погледна и аз леко поклатих глава, за да ѝ напомня, че един адвокат винаги трябва да млъква, когато има предимство.
— Нямам повече въпроси засега, ваша чест — каза тя. — От свидетелството на детектива, както и от документа, става ясно, че той не е подписан или писан от господин Холър и няма връзка с това изслушване.
— Госпожо съдия, връзката е ясна — противопостави се Бърг. — Независимо дали е подписано или не от обвиняемия, то е било изпратено от неговата кантора и в него се споменава среща, на която той е присъствал. Очевидно има връзка, защото разкрива проблеми и мотиви около това престъпление — че обвиняемият е имал да взима пари и че е знаел, че Сам Скейлс, жертвата, е имал пари, но не е искал да му плати. Имаме още документи, които сме готови да покажем, а те разкриват, че обвиняемият е поискал запор на средствата на жертвата, за да си събере парите. Този запор сега се простира върху наследството на жертвата. Ако се намерят пари, обвиняемият е един от кредиторите, на които ще бъде платено с лихвите. Не е успял да накара Сам Скейлс да му плати приживе, надява се да си вземе дължимото след смъртта му.
— Възразявам! — извика Дженифър.
— Госпожице Бърг, знаете, че не бива да правите това — каза Уорфийлд. — Запазете си сочните хапки за репортерите, не за пред съда.
— Да, ваша чест — отвърна Бърг с фалшиво разкаян тон.
Съдията освободи Друкър от свидетелската скамейка. Знаех, че това е безполезно. Съдията щеше или да постъпи проницателно и да възрази на действията на прокуратурата, или да остави това да мине. Уорфийлд попита дали има други аргументи, Бърг се поколеба, а Дженифър поиска да се обърне към съда.
— Благодаря ви, ваша чест — каза тя. — Съдът отбеляза по-рано, че има широки права върху пускането под гаранция. Режимът на гаранцията цели да предпази обществото, както и да се погрижи обвиняемите в престъпления да бъдат държани отговорни. Затова смятам, че е съвсем ясно, че Майкъл Холър не е нито заплаха за обществото, нито има опасност да се укрие. Той е пуснат под гаранция от шест седмици и не е опитал да се укрие. Не е заплашвал обществото, нито някой свързан с това дело. Всъщност той поиска и получи от съда разрешение да напусне окръга и щата и се върна още същата вечер. Ваша чест, имате права в това отношение и в търсене на справедлив процес по този случай ви моля да продължите пускането под гаранция след първото обвинение и да позволите на господин Холър да остане на свобода.
Бърг реагира, като просто припомни на съдията, че правилата са си правила. Каза, че правата на съдията не се простират над откритията на разширен състав от съдебни заседатели, нито над законодателното решение при обвинение в убийство за финансови облаги да няма пускане под гаранция.
След това седна.
Не мислех, че имаме печеливш аргумент, но съдията подхранваше напрежението в залата, като си водеше бележки преди да заговори. Но пък това бе само отлагане на очакванията.
— Ще чуем другата молба, преди да взема решение по въпроса — каза тя. — Първо ще направим прекъсване за десет минути, след това ще разгледаме молбата на господин Холър по член 686. Благодаря.
След това съдията стана и излезе. А аз имах десет минути, за да реша как да преобърна нещата.
32.
Това можеше да е последната ми възможност да се разходя по коридорите на съдебната палата, да сляза с асансьора, да изляза навън и да се порадвам за малко на свободата и свежия въздух, но останах на масата на защитата по време на десетминутното прекъсване, което всъщност продължи двайсет минути. Исках да остана сам с мислите си. Дори казах на Дженифър, че не я искам до мен, когато заседанието продължи. Тя може и да се обиди, но разбираше аргументите ми. Изправях се срещу щата и макар че нямаше да говоря пред съдебни заседатели, исках на съдията да бъде напомнено, че съм човек, застанал сам срещу силен и мощен звяр.
Овладях се, за да бъда готов след десетте минути, а след това се справих с тревожността от допълнителното чакане. Накрая Уорфийлд излезе и пак зае мястото си зад катедрата над всички.
— Заседанието продължава — каза тя. — Имаме молба от защитата за бърз процес. Господин Холър, виждам, че сега сте сам на масата на защитата. Вие ли ще се обосновете?