Станах и казах:
— Да, ваша чест.
— Добре — отвърна Уорфийлд. — Надявам се, че ще бъдете кратък. Заповядайте.
— Щом съдът иска, ще бъда кратък. Стореното от прокуратурата с нейното обвинение от името на разширен състав съдебни заседатели е опит да се подкопае законът и моето гарантирано от конституцията право на бързо производство. Това е игра, ваша чест, която се играе от обвинението не заради тържеството на справедливостта, а заради самата игра. От първите минути на този случай има две константи. Едната е, че категорично отричам обвиненията и заявявам своята невинност. Другата е отказът ми при каквито и да било обстоятелства да отлагам производството за какъвто и да е период.
Млъкнах за малко и сведох очи към записките, които бях надраскал в бележника си. Нямах нужда от тях. Бях набрал инерция. Но исках да оставя на съдията време, за да възприеме аргументите ми един по един.
— Още от първия ден настоявам за правото си на бързо производство — продължих. — Заявих на щата, че трябва или да приеме това, или да замълчи. Не съм извършил това престъпление и настоявам за процес. И тъй като денят му наближава и знае, че той е почти настъпил, обвинението сбърка. Те знаят, че аргументите им са слаби. Знаят, че са пълни с дупки. Знаят, че невинността и разумното съмнение са на моя страна, и се опитват да саботират защитата ми на всяка крачка.
Отново млъкнах, като този път леко се обърнах, за да погледна назад към дъщеря ми и да хвърля тъжна усмивка. Никой не заслужава дъщеря му да го види в такова положение.
Обърнах се отново напред.
— Госпожо съдия, всеки юрист си има торба с номера — прокурор, адвокат, няма значение. Няма нищо чисто в закона, когато влезеш в съдебната зала. Това е яростна схватка и всяка страна използва каквото може, за да удари другата. Конституцията ми гарантира бързо производство, но със свалянето на първоначалните обвинения и убеждаването на разширен състав от съдебни заседатели да повдигне нови прокуратурата се опитва да ме удари по два начина: да ме прибере в затворническа килия, за да ме затрудни при подготовката на защитата ми, и да нулира часовника, за да може да има време да упражни властта си и да спаси губещото си дело срещу мен…
Този път не свалих поглед от съдията, когато направих пауза преди финала.
— Законно ли е? В рамките на кодекса ли е? Може би. Това им го признавам. Но честно ли е? Стреми ли се към тържество на справедливостта? В никакъв случай. Можете да ме хвърлите отново в затвора, можете да забавите търсенето на истината, каквото би трябвало да е един процес, но това няма да е правилно и няма да е справедливо. Съдът има големи права в това отношение и защитата настоява да не се нулира часовникът. Нека потърсим истината по-бързо, а не да се бавим. Благодаря, ваша чест.
Дори думите ми да бяха повлияли на Уорфийлд, тя не го показа. Не записа нищо като по-рано. Просто се завъртя на двайсет сантиметра на своя кожен стол с висока облегалка и погледът ѝ се отмести от мен и се насочи към масата на обвинението.
— Госпожице Бърг? Щатът ще отговори ли?
— Да, ваша чест — каза Бърг. — Обещавам да съм още по-кратка от защитата. Всъщност господин Холър даде аргументи вместо мен. Това, което направихме, като заведохме делото отначало, е твърдо в рамките на закона и е рутинна практика в тази съдебна зала, както и в съдилищата в цялата страна. Това не е тактика за преработка или отлагане. Натоварена съм да потърся истинска справедливост за жертвата на това хладнокръвно убийство. Чрез разширен състав от съдебни заседатели и представянето на доказателства от текущото разследване избрахме да надградим обвинението в търсене на справедливост.
С периферното си зрение видях как Бърг ме изгледа, докато хвърляше собствените ми думи обратно към мен. Не ѝ направих удоволствието да се обърна към нея.
— Ваша чест, обвинението срещу ответника е солидно и става все по-солидно, докато разследването тече. Обвиняемият знае това и именно той се опитва да подкопава търсенето на истината, подкрепена от всички тези доказателства на масата. Надява се, че като започне бързо процеса, ще спре трупането на доказателства, които ще го смачкат. Това няма да се случи, защото от истината не може да се избяга. Благодаря.
Съдията помълча, преди да отговори, вероятно чакаше да види дали ще стана да възразя или отвърна на Бърг. Дори се завъртя на стола си към мен, сякаш очакваше да го направя. Но аз не помръдвах. Бях изложил аргументите си и нямаше нужда да ги повтарям.
— Това е нова ситуация — започна Уорфийлд. — Опитът ми на съдия и преди това на адвокат показва, че обикновено обвиняемият иска отлагане, привидно в опит да отложи неизбежното. Но не и в този случай. Аргументите днес ми дават храна за размисъл. Господин Холър очевидно иска всичко това да е зад гърба му, без значение какъв ще е изходът. Той също така иска да е свободен, за да изгради защитата си.