Съдията се завъртя към Бърг и продължи:
— От друга страна, щатът има право само на един опит. Няма поправителни и затова времето за подготовка е ключово. Няма нови обвинения в този случай и щатът носи отговорността да успее да подкрепи наличните до ниво, което е по-високо от вероятната причина, установена от разширения състав от съдебни заседатели. Бремето на доказването на вината отвъд разумното съмнение е точно толкова тежко, колкото и това на защитата.
Изправи гръб, наведе се напред и сплете пръсти.
— В такива случаи съдът е склонен да не цепи басма. И ще оставя защитата да реши как точно това да се случи. Господин Холър, вие решавате. Ще продължа гаранцията ви с всички съществуващи ограничения. Или ще откажа да променя датата на процеса и ще го оставя на осемнайсети февруари. Как искате да продължим?
Преди да успея да стана и да отговоря, Бърг скочи.
— Ваша чест — каза тя настойчиво, — може ли да бъда изслушана?
— Не, госпожице Бърг — отвърна съдията. — Съдът чу всичко необходимо. Господин Холър, ще направите ли избор, или ще ме оставите да позволя на госпожица Бърг да го стори?
Изправих се бавно.
— Може ли малко време, ваша чест?
— Не се бавете, господин Холър — каза Уорфийлд. — Намирам се в неудобно положение, в което няма да издържа дълго.
Обърнах се към преградата зад масата на защитата и погледнах дъщеря си. Дадох ѝ знак да се приближи и тя се наведе напред и сложи ръце върху преградата. Аз също се наведох и хванах ръцете ѝ.
— Хейли, искам това да приключи — прошепнах ѝ. — Не съм го извършил и мисля, че мога да го докажа. Искам процесът да е през февруари. Съгласна ли си?
— Татко, беше много тежко, когато те бяха затворили първия път — прошепна тя. — Сигурен ли си?
— Точно за това говорихме с теб и майка ти. В момента съм свободен, но вътрешно се чувствам затворен, докато това виси над главата ми. Имам нужда да приключи.
— Знам. Но се тревожа.
Зад себе си чух съдията:
— Господин Холър, чакам.
Не свалях очи от дъщеря си.
— Всичко ще бъде наред — уверих я.
Бързо се наведох през преградата и я целунах по челото. След това погледнах Кендал и кимнах. От учуденото ѝ изражение разбрах, че бе очаквала повече, бе очаквала да се допитам до нея. Връзката ни може би бе обречена, защото бях потърсил одобрението на дъщеря си за този избор, а не нейното.
Обърнах се към съдията и обявих решението си.
— Ваша чест, в този момент се предавам на съда — казах. — И ще съм готов да се защитя срещу всички обвинения на осемнайсети февруари, както е по график. Невинен съм, госпожо съдия, и колкото по-бързо застана пред съдебни заседатели, за да го докажа, толкова по-добре.
— Много добре, господин Холър — каза Уорфийлд.
След като направи решението ми официално, като го обяви от катедрата, но не и преди едно последно възражение от обвинението.
— Ваша чест — каза Бърг. — Народът иска отсъждането ви за датата да бъде отложено, докато не бъде прегледано от Втори окръжен апелативен съд.
Уорфийлд я изгледа продължително, преди да отговори. Винаги е рисковано да кажеш на съдия, че ще обжалваш решението му, когато целият процес тепърва предстои, и то пред същия съдия. От съдиите се очаква да са безпристрастни, но когато обявиш, че отиваш пред по-висша инстанция, за да се оплачеш, че съдията от по-нисшата греши, то този съдия има начини да изравни резултата. Идеален пример бе стореното от съдия Хейгън с мен при първото ми явяване по това дело. Бях обръщал два пъти решенията му след обжалване. Той ми го върна, като ми определи гаранция от 5 милиона долара. Само дето не ми намигна и не ми се усмихна, когато го правеше. Сега Бърг вървеше по подобна пътека с Уорфийлд и по всичко личеше, че съдията ѝ дава няколко секунди, за да размисли.
Но Бърг стоеше и чакаше.
— Госпожице Бърг, ще ви дам избор — каза най-накрая Уорфийлд. — Няма да отлагам определението по молбата по член 686, без да отложа и определението по прекратяването на освобождаването под гаранция на господин Холър. Така че ако искате отлагане за времето на обжалването, тогава господин Холър остава на свобода при настоящите условия, докато получите отсъждане от апелативния съд.
Двете се гледаха в очите цели пет напрегнати секунди и накрая прокурорът отговори.
— Благодаря, ваша чест — каза хладно Бърг. — Народът оттегля молбата за отлагане.
— Много добре — отвърна Уорфийлд също толкова ледено. — Тогава мисля, че приключихме.
Докато съдията ставаше, приставите тръгнаха към мен. Връщах се в Двете кули.