По пътя автобусът мина покрай два графити стенописа на Коби Брайънт. Прочутата баскетболна звезда на „Лейкърс“ бе загинал заедно с дъщеря си и други пътници в хеликоптерна катастрофа само преди десет дни и по улиците вече имаше негови мемориали, тържествена почит към неподражаемото му майсторство в спорта и свидетелство, че се превръща в икона в град, където изкачването на това ниво вече беше доста пренаселено.
Чух как вратата на съдебната зала се затваря с тихо тропване, обърнах се и видях, че е влязла Кендал Робъртс. Тя ми махна тайно с ръка, докато вървеше по централната пътека. Усмихнах се. Тя стигна до първия ред и седна зад масата на защитата.
— Здрасти, Мики.
— Кендал, нямаше нужда да идваш чак дотук. Това заседание вероятно ще свърши доста бързо.
— Пак е по-добре от петнайсетте минути в затвора.
— Е, благодаря.
— Освен това исках да…
Тя млъкна, когато видя Чан, съдебния пристав, да пристъпва към нас, за да ми нареди да спра да общувам с хора от публиката. Вдигнах ръка, за да дам знак, че спирам нарушението. Обърнах се напред и се наведох към Дженифър.
— Имаш ли нещо против да кажеш на Кендал, че ще ѝ се обадя по-късно, когато се добера до телефон в крилото?
— Не, разбира се.
Дженифър стана и зашепна на Кендал, а аз продължих да се взирам право напред, усещах как напрежението ми изтича през мускулите и гръбнака. В Двете кули никога не спираш да гледаш през рамо. Наслаждавах се на моментите, в които нямаше за какво да се притеснявам.
Дженифър се върна на мястото си. Най-накрая излязох от замечтаното си състояние и се захванах за работа.
— Е — казах, — какво ново за Опаризио?
По време на срещата на екипа в понеделник бях дочул, че индианците най-накрая го открили, като проследили Джийни Фериньо до тяхна среща в хотел в Бевърли Хилс. Бяха я оставили и бяха продължили да следят Опаризио, а той ги бе завел до къща с непроницаема охрана в Брентуд.
— Все същото — каза Дженифър. — Готови са да действат с призовката, когато ти им дадеш знак.
— Добре, да изчакаме до следващата седмица. Но ако им се стори, че се кани да бяга от града, трябва да му я връчим. Не бива да се измъкне.
— Знаем, но ще напомня на Сиско.
— Също така трябва да връчим призовка на гаджето му и двамата му съдружници в „Биогрийн“. И всичко това трябва да бъде заснето, за да можем да го покажем на съдията, ако не се явят.
— Ясно.
Погледнах към масата на обвинението. Днес Бърг бе сама. Сътрудника с папийонката го нямаше. Бърг гледаше написан на ръка документ и предположих, че репетира аргументацията си. Тя усети погледа ми и каза:
— Лицемер.
— Моля? — попитах.
— Чу ме. Все говориш за накланяне на терена, че прокуратурата не играе честно, а след това ми спретваш такъв номер.
— Какъв?
— Сигурна съм, че знаеш за какво става въпрос. Както ти казах, чу ме, лицемер такъв. И убиец.
Изгледах я продължително и познах по очите ѝ. Тя наистина го вярваше. Беше сигурна, че съм убиец. Едно е ченгетата да го мислят — повечето от тях не могат да видят разликата между адвокат и обвиняем. Но в общността на юристите, които се явяват в съда, бях срещал предимно уважение и от двете страни на пътеката. Вярата на Бърг, че съм способен да вкарам човек в багажник и да го прострелям три пъти, ми напомни пред какво ще се изправя на предстоящия процес: истински убеден във вината ми прокурор, който иска да ме затвори завинаги.
— Толкова грешиш — казах. — Толкова си заслепена от лъжите, които са ти наговорили…
— Запази го за съдебните заседатели, Холър — прекъсна ме тя.
Вербалният сблъсък приключи, когато пристав Чан обяви, че заседанието на съда започва. Съдия Уорфийлд излезе от вратата в дъното на залата и зае мястото си на катедрата. Бързо разгърна делото „Калифорния срещу Холър“ и покани Бърг да обясни молбата си за санкции срещу защитата. Прокурорът взе документа, който бе разглеждала, и го занесе до катедрата.
— Ваша чест, защитата неведнъж обвинява Народа, че играе нечестно при споделянето на доказателствата, но се оказва, че през цялото време е била замесена в измама — започна Бърг.
— Госпожице Бърг — прекъсна я съдията. — Няма нужда от преамбюл. Преминете към същественото. Ако има нарушение при споделяне на доказателствата, моля, представете го.
— Да, ваша чест. В понеделник трябваше да бъдат представени последните версии на списъците със свидетели и на двете страни. И за наша изненада защитата е прибавила в своя списък нови имена. Името, което се набива на очи за нас, е на Роуз Мари Дитрих, която защитата е вписала като хазяйка на жертвата Сам Скейлс.