— Не знам, имам само името му. Мейсън Мадокс. Лорна го прекара през приложението за конфликт на интереси и нямаше съвпадения. Няма история с теб. Осъден е миналия месец за три убийства, още нямам подробности по делото. Бил е в съда за изслушване след подадена молба.
— Кой е адвокатът? Публичният защитник?
— Все още нямам тази информация.
— Защо го е направил? Кой го е накарал?
— Дори в шерифската администрация да знаят, не споделят с мен. Накарах Сиско да провери и да се обади на Хари Бош.
— Не искам да изтеглям Сиско от подготовката на процеса. Може това да е целият мотив зад случката.
— Не, защото се е опитал да те убие и вероятно си е мислил, че го е направил. Не убиваш някого, за да отвлечеш вниманието на детективите му. Днес подадох молба до Уорфийлд да издаде заповед за пускане под гаранция или да нареди на шерифската администрация да те транспортира с кола до и от съда. Никакви автобуси повече. Прекалено е опасно.
— Добре си се сетила.
— Надявам се да ме изслуша този следобед. Ще видим.
— Тук някъде има ли огледалце или нещо подобно?
— Защо?
— Искам да се видя.
— Мики, не мисля, че…
— Спокойно. Просто искам да се погледна набързо, няма проблем.
— Не виждам огледало, но почакай, имам нещо друго.
Чух я да разкопчава ципа на чантата си, после сложи нещо малко квадратно в ръката ми. Огледало от комплект за грим. Вдигнах го към лицето си и успях да го зърна. Приличах на боксьор на сутринта след мач — и то такъв, който е загубил. Очите ми бяха подути и от ъгълчетата им към двете бузи тръгваше гъста мрежа от експлодирали капиляри.
— Мили боже — казах.
— Да, гледката не е хубава — отвърна Дженифър. — Мисля, че трябва да оставиш лекаря да те изследва.
— Добре съм.
— Мики, може да има нещо и трябва да го знаеш.
— Но тогава прокуратурата ще знае и ще го използват, за да поискат отлагане.
Настъпи кратко мълчание, докато Дженифър обмисляше това, после осъзна, че съм прав.
— Добре, уморих се — казах. — Прати ми разследващия, да видим какво ще каже той.
— Сигурен ли си? — попита тя.
— Да. И не изтегляй Сиско от подготовката на процеса. Когато се чуеш с Бош, кажи му да провери Мейсън Мадокс. Искам да знам всичко. Някъде трябва да има връзка.
— Връзка с какво, Мики?
— Връзка с делото. Или пък с разследването на подслушването. Нещо. Трябва да огледаме всички. Шерифите, Опаризио, ФБР, всички.
— Добре, ще кажа на останалите.
— Мислиш, че съм параноичен, нали?
— Просто мисля, че е малко пресилено.
Кимнах. Може би наистина бе така.
— Позволиха ли ти да внесеш телефон? — попитах.
— Да — каза тя.
— Добре, снимай ме. Може да се наложи да покажеш снимката на съдията, когато аргументираш защитата ми.
— Добра идея.
Чух я да вади телефона си от чантата.
— Сигурна съм, че Бърг ще възрази — каза тя. — Но си струва да опитаме.
— Ако съдията знае, че има снимка, ще иска да я види — казах аз. — Човешко любопитство.
Чух я да снима.
— Добре, Мики — каза тя. — Почивай си.
— Това е планът — отвърнах.
Чух я да тръгва към вратата.
— Дженифър?
Стъпките ѝ се върнаха към леглото.
— Да?
— Още не мога да виждам добре, но чувам — отвърнах.
— Хубаво.
— И чувам съмнение в гласа ти.
— Не, грешиш.
— Виж, това е нещо естествено. Да подлагаш всичко на съмнение. Мисля, че ти…
— Не е това, Мики.
— Тогава какво е?
— Добре, виж, става въпрос за баща ми. Разболя се. Притеснявам се за него.
— В болница ли е? Какво му е?
— Там е работата. Нямаме еднозначни отговори. Той е в старчески дом в Сиатъл и със сестра ми не получаваме никакви отговори.
— Сестра ти там ли е?
— Да, тя смята, че и аз трябва да отида. Ако искам да го видя преди… нали се сещаш.
— Права е, трябва да отидеш.
— Но имаме дело, започва процесът. Заседанието за молбите е следващата седмица, а сега и това нападение.
Знаех, че загубата ѝ ще е опустошителна за делото, но нямах избор.
— Виж — казах, — трябва да отидеш. Може да си вземеш лаптопа и да свършиш много работа оттам, когато не си с баща си. Можеш да пишеш молби, Сиско ще ги носи на съдебния секретар.
— Не е същото — каза тя.
— Знам, но това можем да направим. Трябва да отидеш.
— Чувствам се така, сякаш те изоставям.
— Ще измисля нещо. Иди там, виж се с него, кой знае, може да започне да се чувства по-добре, а ти да се върнеш за процеса.
Отначало тя не отговори. Бях казал, каквото имах да казвам, и вече мислех за алтернативни начини.