По време на процеса по селекцията следвах обичайната си рутина за систематизация и проследяване на съдебни заседатели. На масата на защитата имаше отворена обикновена кафява папка. На двете ѝ корици бях нарисувал нещо, което наричах формичка за лед: дълъг правоъгълник, разделен на четиринайсет квадрата за съдебните заседатели и двете резерви. Всяка кутийка беше със страна от шест сантиметра, колкото самозалепваща се бележка. Записвах най-важните си мисли и подробности за всеки потенциален заседател в квадратчето с номера на мястото, което кандидатът заемаше. Когато те биваха освобождавани и на местата им сядаха нови хора, използвах самозалепващи се бележки, за да покрия записките, които вече не ми бяха необходими, и започвах отново. Като систематизирах всичко на папката, можех да я затворя, ако нечии любопитни очи от масата на обвинението се насочат към нея.
Прокуратурата започна първа да разпитва новите предложения за журито. И докато Бърг задаваше обичайните си въпроси, ние с Маги проверявахме съобщенията, които идваха на лаптопа ѝ от Сиско, а той пък трябваше да се крие какво прави, защото на никой друг, освен на юристите, не бе позволено да ползва електронни устройства в съдебната зала. Сиско бе скрил телефона си от приставите, — държеше го на пейката между масивните си бедра.
За да се запази анонимността на съдебните заседатели в наказателните дела, те се назоваваха с номера, дадени им при регистрацията в координационния център на първия етаж. В съобщенията си Сиско правеше същото.
17 паркира на място за инвалиди — няма разрешително.
Ставаше въпрос за мъжа от новото трио. Това бе интересна информация, но не нещо, което бих споменал директно, без да се издам откъде знам това. Разкритието, че имам сътрудник, който наблюдава съдебните заседатели на паркинга, нямаше да се приеме добре от съдията и от Калифорнийския адвокатски съвет. Не се приемаше добре и от Огнената Маги. Тя получаваше бързо обучение по защита в криминално дело и невинаги харесваше наученото. Но аз не се тревожех. Вече бе задължена да съдейства, защото бяхме в отношения адвокат-клиент.
Гледах как номер 17 става от мястото си в публиката, когато му дойде редът. Мина покрай другите на реда и след това тръгна към мястото за съдебните заседатели, за да бъде разпитан, без да дава знак, че има някакво физическо затруднение или увреждане. Разбира се, имаше други възможни невидими причини, които можеха да му осигурят разрешение да паркира на място за инвалиди. Но това ме притесняваше. Ако бе измамник, не го исках за съдебен заседател.
Последва нова информация от Сиско.
68 трябва да отпадне.
Лепенка на Тръмп на калника.
Това бе добра информация. Политиката е прозорец към душата на човека. Ако 68 беше поддръжница на президента, вероятно бе хардлайнер по отношение на закона и реда — а това не е добре за човек, обвинен в убийство. А това, че тази личност бе продължила да поддържа президента, след като медиите бяха документирали безбройните изречени от него неистини, също бе фактор. Показваше сляпа вярност към кауза и бе индикатор, че истината не е важна част от мирогледа на тази жена.
Бях съгласен със Сиско. Тя трябваше да се махне.
За третия потенциален заседател — номер 21 — Сиско имаше малко информация.
21 кара приус.
Лепенка на „Бунт срещу изличаването“ на задния прозорец.
Не знаех какво е „Бунт срещу изличаването“, но ми се стори, че разбирам посланието на стикера. И двете информации бяха почти безполезни. Можеше да говорят за личност, която обича да раздава присъди, особено когато става въпрос за околна среда и престъпност. Аз карах гълтащ бензин линкълн и това със сигурност щеше да бъде споменато на процеса. Бях обвинен в много тежко престъпление, а също така бях човек, който професионално общува с други обвинени в тежки престъпления.
Слушах с едно ухо как Бърг разпитва новите кандидати, докато се бях привел към Маги, която бе извадила въпросниците, попълнени от тримата при явяването им в съда.
Веднага промених решението си за 21. Хареса ми това, което прочетох. Тя бе на трийсет и шест, неомъжена, живееше в Студио Сити и работеше като готвач в един от изисканите ресторанти в „Холивуд Боул“. Това ми показваше, че си пада по музика и култура и предпочита да работи на място, където има и от двете. Също така бе записала четенето на първо място сред хобитата си. Не мислех, че човек, който обича да чете, може да пропусне истории — документални и художествени, — които подчертават слабостите на американската правораздавателна система, сред които най-голямата е, че полицията невинаги успява да достигне до истината и че невинни хора понякога биват обвинявани и осъждани за престъпления, които не са извършили. Вярвах, че 21 е широко скроена. Тя щеше да следи внимателно делото ми.