— Веднага щом приключа тук, ваша чест — казах, раздразнението ми личеше ясно в тона ми. — Може ли да продължа?
— Продължете — отвърна Уорфийлд.
— Благодаря.
— Няма за какво, господин Холър.
Обърнах се пак към 17 и опитах да възстановя прекъснатата инерция.
— Господине, дали престъплението си е престъпление независимо колко е тежко?
— Да. Разбира се.
— Ами неправилното пресичане? Незаконно е, но мислите ли, че е престъпление?
— Е, щом законът е такъв, тогава — да, предполагам, че е престъпление. Леко престъпление.
— Ами паркирането на място за инвалиди, когато нямате увреждане?
Поех риск. Всичко, което знаех за 17, бе от въпросника и от съобщението от Сиско за паркирането на място за инвалиди. Трябваше да взема решение за него, но не можех просто да танцувам около важния въпрос: измамник ли е той?
Взирахме се един в друг и общувахме мълчаливо, преди 17 най-накрая да проговори.
— Може да има разумно обяснение, ако някой постъпи така — каза той.
Ето това беше. Той не вярваше, че трябва да играе по правилата. Беше измамник и трябваше да бъде отстранен.
— Значи това, което казвате, е, че…
Уорфийлд отново ме прекъсна.
— Времето ви изтече, господин Холър — каза тя. — Моля, приближете се.
Изругах под нос и се извърнах от 17.
Отхвърлянията правехме до катедрата, така че възраженията ни, които бе възможно да са засрамващи за кандидатите, да не стават публично достояние. Но когато се доближих, бях прекалено разгорещен, за да се притеснявам дали повишавам глас.
— Ваша чест, имам нужда от време да разпитам последния свидетел — казах. — Не можете произволно да определяте времето ми според това от колко време се нуждае щатът. Това е фрапиращо несправедливо за защитата.
Маги също се бе присъединила към групата край съдийската катедра и леко докосна ръката ми — предупреждение да внимавам.
— Господин Холър, вашето управление на времето не е мой проблем — каза Уорфийлд. — Дадох много ясно да се разбере от самото начало на деня вчера, от началото на деня днес и от началото на последните ви разпити с потенциални заседатели: селекцията приключва днес и процесът започва утре. Наближава три и все още не сме избрали резервите, както и поне още двама заседатели. Времето ви изтече. А сега, някой от двамата има ли възражения?
Преди Бърг да каже и дума, казах:
— Бих искал първо да се посъветвам с адвоката си. Може ли да прекъснем за почивка и след това да обсъдим възраженията?
— Добре — каза съдията. — Десет минути. Отстъпете.
Юристите се върнаха по местата си, а съдията уведоми съдебната зала за следобедната почивка. Каза строго, че заседанието ще продължи точно след десет минути. Аз седнах на мястото си и се доближих до Маги.
— Това е лудост — казах. — Петнайсет минути за разпит на трима заседатели? Тя е луда и това подлежи на отмяна.
— Виж, трябва да се успокоиш, Мик — каза Маги. — Не можеш да кръстосваш саби със съдията още преди процесът да е започнал. Това е самоубийство.
— Знам, знам. Ще се успокоя.
— А сега — какво ще правим? Имаме право да отхвърлим само един заседател без обяснения.
Преди да отговоря, погледнах Бърг и видях, че тя също е доближила рамо до своя сътрудник — мъжа с папийонката. Хрумна ми нещо. Обърнах се пак към Маги.
— Колко могат те да отхвърлят без обяснения?
Тя погледна записките си.
— Трима.
— Не искам да пропиляваме нашето право — отвърнах. — Искам да опитам нещо. Искам да отидеш в коридора по време на почивката. Върни се точно след десет минути.
— Какво?
— Не се тревожи още за възраженията. Просто отиди.
Тя стана и тръгна към вратата. Погледнах към масата на обвинението, а след това се обърнах към Чан, съдебния пристав, и му дадох знак да се приближи. След това отворих папката със схемата като форма за лед. Бързо смених самозалепващите се бележки, които бях ползвал за заседатели 21 и 17. Така учителят бе отбелязан в зелено.
Приставът се приближи.
— Трябва да отида до тоалетната — казах. — Може ли някой да ме заведе?
— Стани — отвърна той.
Направих, както ми наредиха. Чан ми сложи белезници и тръгна с мен към вратата към ареста.
— Имаш пет минути — предупреди ме.
— Имам нужда само от две — отвърнах.
Той ме отведе до мястото за задържане и в килия, където имаше открита тоалетна. Двама мъже седяха на койката в килията, най-вероятно в този час чакаха да бъдат транспортирани обратно в Двете кули след явяването им в съда. Застанах под ъгъл, който не им позволяваше да виждат какво правя, и се изпиках, докато Чан ме чакаше в коридора пред килията.