Но този комфорт, който заседателите предизвикваха у мен, бе неутрализиран от възела в стомаха ми. Бях се възстановил напълно от нападението, но напрежението от безсънната нощ ме преследваше и през деня. Бях напълно подготвен да вляза в битка, но знаех, че ще има жертви, и не можех да гарантирам, че истината няма да е сред тях. Случва се невинни да бъдат обявени за виновни. Не исках да съм един от тях.
Откриващата пледоария е просто план на предстоящия процес. Стратегията ми беше да се защитя, като обявя за виновна трета страна. Това е законен начин да кажеш, че го е извършил някой друг и че или си нарочно натопен, или полицията е толкова некомпетентна, че е оплескала случая и те е натопила да се изправиш пред съда и да отговаряш като обвиняем. Затова бях дал откриващата пледоария на Маги Макфърсън. Исках тя да ме сочи с пръст и да мобилизира цялата си страст, когато казва, че съм невинен и че щатът няма доказателства, които да потвърдят вина извън разумното съмнение.
В същото време не исках Маги да казва нещо повече от това. Бях обучаван на поведение в съда от покойния велик адвокат Дейвид Сийгъл, който бе партньор в адвокатската практика на баща ми и се бе грижил за мен по много начини, след като баща ми почина рано в живота ми. И що се отнасяше до откриващите пледоарии, той бе от школата, която твърдеше, че колкото по-малко, толкова по-добре. Винаги казваше, че трябва да си пестиш барута, което означаваше да разкриеш тезата си или да поднесеш изненада, когато дойде времето да представиш своите доказателства. Тогава те имат по-голямо значение. Адвокат Сийгъл също така казваше, че не си струва да се отделя много време на откриващите пледоарии, защото те бързо се забравят, след като прокуратурата представи своята теза, последвана от тезата на защитата.
Има мнение, че защитата може да задържи откриващата си пледоария, докато не дойде време да представи тезата си. От време на време се бях вслушвал в това мнение на предишни процеси, но никога не го бях харесвал. Винаги бях смятал, че е неразумно да пропускаш възможност да се обърнеш към съдебните заседатели още в началото, без значение за колко кратко. Тъй като процесът започваше в четвъртък, знаех, че ще минат шест или седем дни, преди да започне фазата на защитата, а това ми се струваше прекалено много време без опровергаване на обвинението със собствените ми възгледи по делото.
Предадох цялата тази мъдрост на Маги, макар че подобен съвет изобщо не ѝ бе необходим. Тя бе изнасяла и слушала достатъчно откриващи пледоарии и вече знаеше, че колкото по-малко, толкова по-добре.
Но тази мъдрост очевидно не беше част от обучението на Дейна Бърг. Тя се изправи пред съдебните заседатели първа и изнесе откриваща пледоария, която продължи почти час и половина. Бих предпочел да я проспя, но трябваше внимателно да наблюдавам и да си водя записки. Откриващата пледоария бе обобщение пред съдебните заседатели на това, което най-общо смяташ да представиш по време на процеса. Неразумно е да обещаваш нещо, а след това да не го изпълниш. Затова си водех бележки. Щях да отбелязвам резултата и в хода на делото да се погрижа да посочвам на съдебните заседатели къде щатът се е провалил да предостави обещаното.
Бърг започна с подробно описание на вечерта на ареста ми и откриването на Сам Скейлс в багажника на колата ми. И точно там направи първата си грешка, като каза на съдебните заседатели, че ще чуят от полицай Рой Милтън как рутинно спиране за проверка на пътя, предизвикано от това, че колата ми не е имала регистрационен номер, е довело до откриването на жертвата на убийството.
Записах си изказването ѝ дума по дума, защото щях да го използвам срещу полицай Милтън, когато го изправеха пред съда, за да свидетелства. Нямаше нищо рутинно в спирането за проверка, нито в нещо друго онази вечер.
В началния етап на изказването си Бърг включи забележка за Сам Скейлс, като го описа като дребен мошеник, който никога не е живял според закона.
— Всъщност господин Скейлс е познавал господин Холър, тъй като той е бил адвокатът, който го е защитавал най-често — каза Бърг. — Но без значение какви престъпления е замислял или извършил господин Скейлс, той не е заслужавал да бъде убит в багажника на колата на адвоката си. Трябва да помните, че независимо какво чуете за Сам Скейлс, той е жертвата в този случай.
Бърг продължи доста праволинейно: придържаше се към това, което според нея доказателствата по случая щели да разкрият. Имало много, но те били все различни версии на ключовите елементи — че жертвата била намерена в моя багажник и че балистичната експертиза щяла да покаже, че убийството е извършено в моя гараж.