Имаше няколко места, на които можех да възразя, когато Бърг се отклони от представянето и изрази мнение, но внимавах как ще се представя пред съда. Не исках заседателите да виждат в мен дребнав рефер или тълкуван, затова я оставих да си фантазира. След осемдесет и пет минути прокурорът приключи с обобщение, като повтори основните точки, които обеща да представи по време на процеса, а това прозвуча като заключителна пледоария.
— Дами и господа, доказателствата, които ще представим през следващите няколко дни, ще покажат, че господин Холър е имал дългосрочен спор за пари със Сам Скейлс. Ще покажат, че е знаел, че най-добрата му и всъщност единствена възможност да си получи парите е да убие Сам Скейлс и да вземе дължимото от наследството му. И също така ще покажат извън разумното съмнение, че той наистина е привел в действие план да убие господин Скейлс в гаража на дома си. Това би било перфектното убийство, ако острият поглед на един полицай не бе забелязал липсващата регистрационна табела на тъмната улица. Моля ви да обърнете внимание на представените доказателства и да не се влияете от опитите да бъдете отклонени от вашата важна работа. Благодаря.
Съдията обяви петнайсетминутна почивка, преди да дойде редът на защитата. Аз, разбира се, никъде нямаше да ходя. Обърнах се, за да разгледам публиката, хората ставаха и тръгваха към тоалетните или просто се протягаха. Видях, че съдебната зала се е напълнила след началото на процеса — идваха все повече журналисти, както и наблюдатели от и извън съда. Забелязах няколко адвокати, които познавах, както и други съдебни служители. На първия ред бяха екипът и семейството ми. Сиско и Лорна. Бош беше там и дори бе довел дъщеря си Мади. Тя седеше до моята дъщеря. Усмихнах им се.
Кендал Робъртс не беше в залата. След като бях отведен в затвора, тя бе преценила ситуацията си и бе решила да скъса с мен втори път. Беше се изнесла от къщата ми и си бе тръгнала, без да остави адрес. Не бих казал, че сърцето ми беше разбито. Напрежението, което делото оказваше върху връзката ни, бе ясно още преди да ме затворят за втори път. Всъщност не можех да я виня, че се бе отдръпнала от всичко това. Беше се опитала да ми го каже лично, дойде в съда на едно от заседанията, но обстоятелствата не го позволиха. Затова ми написа бележка и ми я прати в затвора. И това бе последната ми вест от нея.
Към края на почивката Хейли стана, тръгна по реда към парапета зад масата на защитата и застана пред Сиско. Тъй като бях арестант, не ми бе позволено да я докосвам или да се приближавам до нея. Но Маги плъзна стола си назад към парапета и каза:
— Благодаря ти, че дойде, Хей.
— Че как — отвърна тя. — Не бих го пропуснала за нищо на света. Ще спечелиш, тате. И мамо. Ще докажете това, което вече знам.
— Благодаря ти, миличка — казах. — Как е Мади?
— Добре е — отвърна Хейли. — Радвам се, че успя да дойде. Радвам се да видя и чичо Хари.
— Колко можеш да останеш? — попита Маги.
— Освободих си целия ден. Никъде няма да ходя. Имам предвид, щом мама и татко са в един екип, какво би могло да е по-хубаво от това?
— Надявам се да не изостанеш в учението заради това — предупреди я Маги.
— Не се тревожи за моето учение — каза нашата дъщеря, бъдещата адвокатка. — Тревожи се за това тук.
И посочи към предната част на съдебната зала, като имаше предвид делото.
— Подготвени сме — казах. — Уверени.
— Това е хубаво — отвърна Хейли.
— Направи ми услуга и наблюдавай съдебните заседатели — помолих. — Ако видиш нещо, кажи ми в почивките.
— Като какво например? — попита Хейли.
— Каквото и да е — казах. — Усмивка, поклащане на глава. Ако някой задреме. И аз ще наблюдавам. Но всяка информация ще ни дойде добре.
— Имаш го — отвърна тя.
— Благодаря, че си тук — казах малко навъсено. — Обичам те.
— И аз те обичам — заяви тя. — И двамата ви обичам.
Тя се върна на мястото си, а Сиско и Бош се наведоха напред към парапета, за да говорят поверително, макар че трябваше да спазвам същата дистанция и от тях.
— За всичко ли сме готови? — попитах.
— Всичко е наред — отвърна Сиско.
След това погледна към Бош за потвърждение и Бош кимна.
— Добре — каза Маги. — Предполагам, че Дейна ще поиска да разтегли това до другата седмица. Ще сме готови с призовките и всичко останало в понеделник.
— Имате го — потвърди Сиско.
— Добре — каза Маги.
Хората се връщаха по местата си. Почивката почти бе свършила.
— Е, това е — казах. — Започна се. Искам да ви благодаря за всичко.