Взе чашата и бележника си и се върна на масата на защитата. Обърнах се към нея, докато сядаше, кимнах и прошепнах:
— Страхотно начало.
— Благодаря — отвърна тя тихо.
— Не бих могъл да го направя по-добре.
Тя присви очи все едно не бе сигурна, че това, което е чула, е истина.
Но аз наистина го мислех. И беше вярно.
40.
Задачата да установи поредността на събитията винаги се пада на прокуратурата, която представя доказателствата с ясно времево начало и край. Това е линеен разказ, понякога дълъг и трудоемък, но необходим. За да стигне до трупа, намерен в багажника на линкълна ми, Дейна Бърг трябваше да разкаже на съдебните заседатели как колата ми е била спряна и багажникът — отворен. Това означаваше, че се налагаше да започне с полицай Рой Милтън.
Милтън бе призован на свидетелската банка веднага след обедната почивка и Бърг бързо установи къде е бил и какво е правил, когато е забелязал, че колата ми няма задна регистрационна табела и ме е спрял. След това използва Милтън, за да въведе видеозаписите от колата му и от камерата на рамото му, а заседателите получиха запомнящо се преживяване от първия ред с намирането на Сам Скейлс в багажника на линкълна ми.
По време на пускането на записа от личната камера наблюдавах внимателно заседателите. Някои очевидно бяха отвратени, когато багажникът се отвори и се видя трупът. Други се наведоха напред и по всичко личеше, че са заинтригувани от откриването на убийството.
Когато той продължи да дава показания, Маги сравняваше казаното от него с протокола от заседанието за споделяне на доказателствата през декември. Всяко противоречие можеше да бъде цитирано при кръстосания разпит. Но Милтън се придържаше към предишната версия, а в някои случаи използваше и същите думи — знак, че преди процеса е бил обучен от Бърг да не се отклонява от вече документираното.
Единствената роля на Милтън като свидетел беше включването на видеозаписите сред доказателствата, и то пред съдебните заседатели. Те бяха силно начало на делото за обвинението. Но след това беше мой ред да разпитам Милтън. Бях чакал два месеца за това и моите любезни и премерени въпроси от заседанието през декември щяха да останат в миналото. Нагласих микрофона на катедрата и се обърнах направо към него с първото си питане. Целта ми беше да го раздрусам по всички начини, по които успеех, и колкото се може по-дълго. Знаех, че ако успея, ще съм раздрусал и Дейна Бърг.
— Полицай Милтън, добър ден — започнах. — Може ли, ако обичате, да кажете на съдебните заседатели кой ви каза да ме последвате и след това да спрете линкълна, който карах вечерта на двайсет и осми октомври?
— Ъ, не, не мога — отвърна Милтън. — Защото това не се е случило.
— Казвате на тези съдебни заседатели, че не сте получавали предварително уведомление или указание да ме спрете, след като напуснах бар „Секвоя“?
— Точно така. Видях колата ви, забелязах, че няма табела, и…
— Да, чухме какво каза госпожица Бърг. Но вие сега казвате на мен и на заседателите, че не сте получавали указания да ме спрете. Така ли е?
— Така е.
— Получихте ли обаждане по радиостанцията да ме спрете?
— Не, не съм.
— Получихте ли съобщение на компютъра в колата си?
— Не, не съм.
— Получихте ли обаждане или есемес на личния си мобилен телефон?
— Не, не съм.
Бърг стана и възрази, каза, че задавам многократно един и същ въпрос.
— Въпросът бе зададен и получи отговор, ваша чест — заяви тя.
Уорфийлд се съгласи с нея и каза:
— Време е да продължите нататък, господин Холър.
— Да, ваша чест — отвърнах. — Е, полицай Милтън, ако на този процес представя свидетел, който ви е съобщил, че напускам бара, тогава свидетелят ще излъже, така ли е?
— Да, това би било лъжа.
Погледнах нагоре към съдията и попитах дали двете страни може да се приближат до нейната катедра. Тя ни махна да отидем при нея. Аз стигнах пръв и изчаках Бърг и Макфърсън да се присъединят.
— Госпожо съдия — казах, — бих искал да пусна собствена версия от записите на личната камера и тази от колата на полицай Милтън.
Бърг вдигна ръце с дланите нагоре, сякаш искаше да каже: „Какво става?“.
— Току-що гледахме записите — каза тя. — Да не би да се опитвате да отегчите заседателите до смърт?