Веднага след прекъсването Маги отиде при секретаря с призовката за разпечатка от мобилния телефон на Милтън. Махнах за довиждане на останалите от екипа и на близките ми и бях отведен в ареста на съда. Смених костюма със затворническите дрехи, за да се приготвя да ме върнат в Двете кули с патрулка на шерифа. Докато чаках в килията да ме отведат до асансьора и затворническия гараж, Дейна Бърг дойде, надникна през решетките и каза:
— Браво, Холър. Точка за защитата.
— Първата от много — отвърнах.
— Ще видим тази работа.
— Какво искаш, Дейна? Дойде да ми кажеш, че си получила прозрение и сваляш обвиненията?
— Ще ти се. Просто исках да дойда и да ти кажа, че си изигра добре картите. Това е всичко.
— Е, не беше игра. За теб може да е, но за мен е въпрос на живот или смърт.
— Затова трябва да се насладиш на днешната победа. Няма да има повече.
След като предаде посланието си, тя се обърна и тръгна към съдебната зала.
— Хей, Дейна! — извиках.
Почаках и след няколко секунди тя се върна до решетките.
— Какво!
— Готвачката от „Холивуд Боул“.
— Какво искаш да кажеш?
— Исках я сред съдебните заседатели. Смених бележките на схемата си по време на почивката, защото знаех, че твоят човек с папийонката ще погледне скришом.
Видях как на лицето ѝ за миг се появи изненада. След това изчезна. Кимнах.
— Това беше игра — казах. — Но днес? Днес си беше самата истина.
41.
Петък, 21 февруари
Може би това бе реакция на свидетелските показания на Милтън предния ден, но Дейна Бърг дойде в съда в петък сутринта с план не само да изравни резултата пред съдебните заседатели, но и да наклони везните за постоянно към тезата на щата. Беше се подготвила в този ден да стовари такава купчина доказателства и мотиви срещу мен, че заседателите да не могат да видят нищо друго и през уикенда вината ми да се пропива в мозъците им. Стратегията ѝ беше добра и трябваше да предприема нещо срещу нея.
Кент Друкър ръководеше разследването по случая. Това го правеше и главен разказвач на историята. Бърг го използва, за да преведе лежерно заседателите през процедурите. Имах право и възразявах от време на време, но бях само един бръмчащ комар. Не можех да прекъсна потока от едностранчива, непроверена информация към заседателите, докато не ми дойдеше редът да разпитам свидетеля. И целта на Бърг бе да не позволи това да се случи преди уикенда.
Сутрешното заседание бе посветено изцяло на процедурите. Тя накара Друкър да разкаже за началната фаза на разследването, от първото обаждане в дома му в Даймънд Бар до огледа на местопрестъплението. Постъпи умно и поправи всички грешки, като чрез Друкър разкри, че портфейлът на жертвата някак си е изчезнал или от местопрестъплението, или в моргата.
— Намерихте ли портфейла? — попита Бърг.
— Не още — отвърна Друкър. — Просто… го няма.
— Имаше ли разследване на кражбата?
— Все още тече.
— Изгубването на портфейла попречи ли на разследването на убийството?
— До някаква степен да.
— Как?
— Ами успяхме да идентифицираме жертвата доста бързо чрез отпечатъци от пръстите, така че това не бе проблем. Но криминалното досие на жертвата показва честа смяна на самоличността, нови имена, адреси, банкови сметки и така нататък при всяка нова измама. Смятах, че портфейлът съдържа документи за самоличността, която е използвал по време на убийството. Тях ги нямаше, а би било полезно да ги имаме от самото начало.
— След това установихте ли тази самоличност?
— Да.
— Как?
— Разбрахме я от споделените доказателства по случая. Екипът на защитата имаше тази информация и с течение на времето я научихме и ние, когато те включиха хазяйката на жертвата в списъка си със свидетели.
— Екипът на защитата? Защо са я имали преди полицията?
Възразих, като казах на съдията, че въпросът иска от свидетеля да предположи. Но съдията искаше да чуе отговора и отхвърли възражението ми. Това даде кураж на Друкър, който имаше дълъг опит със свидетелстване в дела за убийство, да направи една излишна стъпка.
— Не съм наясно как защитата ни е изпреварила — каза той. — Обвиняемият упражни правата си и спря да говори с нас след ареста си.
— Възразявам! — изревах. — Свидетелят току-що наруши правата ми според Петата поправка да не говоря и да не бъда принуждаван да свидетелствам срещу себе си.
— Приближете се към катедрата — каза съдията гневно и изгледа Бърг злостно.