Бърг продължи да разпитва Друкър чак до обедната почивка и дотогава бе стигнала само до първата вечер от разследването. Предстоеше още в следобедното заседание и ставаше все по-ясно, че няма да получа възможност да разпитам детектива до уикенда. Огледах заседателите, които напускаха местата си за обяд. Видях доста протягане и признаци на досада. Готвачката дори се прозя. Нямаше проблем, че прокуратурата ги уморява, стига вече да не бяха взели решение за мен.
Обядвах в ареста на съда с Маги и Сиско. Съдията им бе позволила да ми занесат храна по време на почивката. Петъчният обяд бе от „Малкото бижу“ и аз поглъщах сандвича със скариди като човек, който току-що е спасен от сал, намерен насред Тихия океан. Говорихме за делото, макар през повечето време устата ми да бе пълна.
— Трябва да накараме този влак да дерайлира — казах. — Тя ще изхаби времето в следобедното заседание и след това заседателите ще се приберат за уикенда с моята вина в умовете си.
— Това е печелене на време — каза Маги. — Така го наричаме в прокуратурата. Да държиш свидетеля далече от защитата възможно най-дълго.
Знаех, че по време на следобедното заседание Бърг вероятно ще премине към онази част от разследването, която подкрепя обвиненията срещу мен. Щеше да започне също така да набива мотива и до края на деня тезата ѝ щеше да е на практика защитена. След това щяха да минат повече от четиридесет и осем часа, преди да получа възможност да се защитя на кръстосания разпит.
Реалистичното предвиждане бе следобедното заседание да продължи три часа. Обедната почивка свършваше в един и половина и никой съдия в сградата нямаше да задържи съдебните заседатели след четири и половина в петък следобед. Имах нужда да откъсна голямо парче от тези три часа и някак си да пренеса изложението на Бърг и през следващата седмица. Нямаше да има значение колко време ще заграби тя в понеделник. Щях да пристъпя към кръстосания разпит в мига, в който тя приключи. Не можех да ѝ дам уикенда — два пълни дни само с едната страна на историята за ума на съдебния заседател беше цяла вечност.
Погледнах остатъка от сандвича. Пържените скариди бяха деликатно окъпани в домашен сос ремулада.
— Мики, не — каза Маги.
Вдигнах очи към нея.
— Какво?
— Знам какво замисляш. Съдията никога няма да повярва. Била е адвокат и знае всички номера.
— Е, ако повърна на масата на защитата, ще повярва.
— Я стига. Хранително отравяне — това е наистина много долно.
— Добре, тогава ти измисли начин да забавим Дейна Смъртната присъда и да ѝ развалим играта.
— Виж, почти всичките ѝ въпроси са подвеждащи. Започни да възразяваш. И всеки път, когато Друкър изкаже мнение, посочвай това.
— Така ще изглеждам дребнав пред съдебните заседатели.
— Тогава ще го направя аз.
— Същото е — ние сме един екип.
— По-добре да изглеждаш дребнав, отколкото убиец.
Кимнах. Знаех, че възраженията ще променят ритъма, но нямаше да са достатъчни. Щяха да забавят Бърг, но не и да я спрат. Имах нужда от още нещо. Погледнах Сиско и казах:
— Слушай хубаво. Когато се върнем, задачата ти е да наблюдаваш заседателите. Не ги изпускай от очи. Те вече изглеждат уморени и току-що са обядвали. Ако някой започне да клюма, прати есемес на Маги и ние ще го споменем пред съдията. Това ще ни спечели време.
— Готово — каза Сиско.
— Междувременно, проверихте ли социалните мрежи след вчера? — попитах.
— Трябва да питам Лорна — каза Сиско. — Тя гледаше тези неща, за да мога да съм свободен и на твое разположение.
Част от работата му по проучването на съдебните заседатели беше да събира информация за тях. От наблюденията си на паркинга бе успял да разбере имената им чрез регистрационните номера на колите и с други средства. След това беше проучил поведението им в социалните медии, за да види дали споменават процеса.
— Добре, обади се преди началото на следобедното заседание — казах. — Кажи ѝ да провери. Да види дали някой не се е похвалил, че участва в процеса, дали не казва нещо, за което съдът би трябвало да знае. Ако има нещо, можем да го представим, може би дори да предизвикаме наказание за нарушение. Това ще провали плана на Бърг и ще я отложи за понеделник.
— Ами ако е някой от нашите хора? — попита Маги.
Имаше предвид седемте заседатели, които бях отбелязал със зелено на схемата на симпатиите. Вероятното жертване на един от тях за двучасово отлагане беше трудно решение.