От това описание на работните фактори изучаващите икономика ще разберат, че административните служби са повече или по-малко склонни да се размножават.
Досега обаче нищо не се спомена за времето, което протича между деня на назначението на А и датата, от която можем да пресмятаме времето, което вече остава до пенсиониране на неговия началник X. Огромни количества от статистически сведения са били събрани и именно след изучаване на тези данни е изведен Законът на Паркинсон.
Мястото не ни позволява да направим по-подробен анализ, но за читателя ще бъде достатъчно да узнае, че изследванията започнаха с щатните таблици на британското адмиралтейство.5
То беше избрано заради това, че щатни длъжности са по-лесно измерими, да речем, от тези на Министерство на търговията. Въпросът тук е само до цифри и тонаж. Ето няколко. Силата на флота през 1914 г. можеше да се изрази в 146 000 офицери и моряци, 3249 чиновници и служещи по доковете и 57 000 докери. Към 1928 г. се наброяваха само 100 000 офицери и моряци и само 62 439 докери, но чиновниците и служещите по доковете наброяваха вече 4558. Що се отнася до бойната сила, военната флота през 1928 г. беше малка част от това, което е била през 1914 г. — по-малко от 20 основни кораби в бойна готовност, докато по-рано те бяха 62. През същия период адмиралтейските чиновници нарастваха по брой от 2000 до 3569, като образуваха, така да се каже, великолепна сухопътна флота. Тези цифри могат да се изложат по-прегледно в таблична форма.
Навремето критиката биеше върху съотношението между годните за действителна военна служба и годните само за административна служба. Това сравнение не отговаря на сегашната ни цел. За нас е важно, че 2000-те чиновници през 1914 г. нараснаха на 3569 през 1928 г. И това нарастване не беше свързано с някакво увеличение на тяхната работа. Флотата през този период фактически бе намалена с една трета в жива сила и с две трети по брой на кораби. Нещо повече — от 1922 г. насам не можеше да се очаква някакво увеличение, защото общият брой на корабите (за разлика от общия брой на чиновниците) беше ограничен чрез Вашингтонското съглашение от същата година. Следователно, за периода от четиринадесетте години имаше 78 процента увеличение или по отношение на по-раншния общ брой това прави средно 5.6% годишно. В действителност, както ще видим, скоростта на нарастването невинаги е така праволинейна, както изглежда. На този етап обаче вземаме в съображение само процентното нарастване за даден период време.
Как можем да си обясним нарастването на общия брой цивилни чиновници от Министерството на Марината, ако не приемем, че нарастването му се подчинява на някакъв закон, управляващ това нарастване? Трябва да се подчертае при това, че разглежданият период се характеризира с бързо развитие на морската техника. Използуването на летателната машина вече не се ограничаваше в ексцентрични прояви. Електрическите уреди се размножаваха и усъвършенствуваха. Строежът на подводници напредваше, въпреки неодобрението. На корабните инженери вече се гледаше почти като на нормални хора. В такава революционна епоха наистина можехме да очакваме магазините да се пълнят с все по-съвършени новости. Не трябваше да се учудваме, когато виждахме на касата за заплати все повече конструктори, техници и научни работници. Докато обаче броят на такива длъжностни лица по доковете се увеличи само с 40 процента, общото число на служещите в министерството нарасна близо с 80 процента. За всеки майстор или електроинженер в Портсмаут6 трябваше да се появят двама допълнителни чиновници в Управлението.
Може би това ще ни наведе на предварителното заключение, че скоростта на увеличението на административния персонал вероятно е двойно по-висока от тази на техническия персонал през време, когато действуващата жива сила (в нашия случай — моряците) се намалява с 31.5%. Беше обаче статистически доказано, че последният процент няма връзка с горното положение. Чиновниците щяха да се размножават със същата скорост дори и да нямаше никакви моряци.
Интересно би било да се проследи по-нататък как прогресираше щатът на Министерството на Марината: от 8118 през 1935 г. той достигна до 33 788 към 1954 г.
Щатът на Министерството на колониите обаче представлява по-добро поле за проучване през период, когато колониалната империя вече западаше. Статистическите данни за Министерството на Марината се усложняват от фактори (като напр. въздушните сили на флотата), които правят трудно сравнението между една година и друга. Разрастването на Министерството на колониите е по-изразително, тъй като е по-чисто в административно отношение.
5
Държавно министерство на Марината, което се занимава с планиране и изпълнение на всички въпроси, засягащи територии от Британската империя, свързани с морски пътища. Под негово ведомство също е строежът и поддържането на британския кралски флот (б.ред).
6
Голям пристанищен град и морска база, 70 мили югозападно от Лондон. През Втората световна война пострадал силно от германските бомбардировки, сега е загубил значението си (б.ред.).