— Значи сме в задънена улица. Освен ако Джийвс не измисли нещо. — Обърна се към камериера ми, който тъкмо влизаше с брендито. Крайно време беше. Учудих се какво ли го беше забавило толкова. — Джийвс, говорим за господин Споуд.
— Да, госпожо?
— Ние с Джийвс вече обсъдихме заплахата от страна на Споуд — раздразнително се намесих аз — и той призна, че не вижда изход от положението. За първи път този ум не изщрака.
Леля Далия с благодарност посегна към брендито, гаврътна чашата и на лицето й се възцари замисленост.
— Знаеш ли какво ми хрумна току-що?
— Сподели, стара ми родственице — отвърнах аз, все още мрачен и раздразнителен. — Обзалагам се, че е за боклука.
— Нищо подобно. Може да реши всичките ни проблеми. Чудя се дали тоя Споуд няма някоя мръсничка тайна. Джийвс, знаеш ли нещо за него?
— Не, госпожо.
— Какво разбираш под мръсничка тайна?
— Помислих си, че ако съществува пукнатина в бронята му, човек би могъл с нейна помощ да му извади отровните зъби. Сетих се, че когато бях момиче, видях чичо ти Джордж да целува моята гувернантка и ако щеш, вярвай, от този ден нататък изчезна цялото ми напрежение, когато тя ме оставяше след училище да пиша за най-важните износни и вносни стоки на Великобритания. Схващаш ли мисълта ми? Да предположим, че Споуд е сгазил лука. Май нещо те смущава — заяви тя, защото забеляза, че скептично свивам устни.
— Схващам идеята ти. Но за да я реализираме, трябва да разполагаме с информация за фаталното прегрешение, а нямаме такава.
— Прав си. — Тя се изправи. — Е, просто ми мина през ума и ви я подхвърлих. А сега ще се върна в стаята и ще напръскам слепоочието си с одеколон. Имам чувството, че главата ми ще се пръсне като шрапнел.
Вратата се затвори. Потънах в освободеното от нея кресло и попих челото си.
— Е, поне това свърши — с благодарност изрекох аз. — Джийвс, тя понесе удара по-леко, отколкото очаквах. Ловните дружинки възпитават достойни дъщери. Но колкото и вирната да бе главата й, очевидно го понесе тежко и брендито й дойде добре. Между другото, доста време ти отне да го донесеш. Санбернарски пес би се справил два пъти по-бързо.
— Да, сър, извинете. Задържа ме разговорът с господин Финк-Нотъл.
Седях, потънал в размисъл.
— Знаеш ли, Джийвс, идеята на леля Далия да сложим юзди на Споуд никак не е лоша. В основите си е непоклатима. Ако Споуд е заровил труп, а ние знаем къде е, без съмнение заплахата откъм него ще бъде сведена до нула. Но ти твърдиш, че не знаеш нищо.
— Да, сър.
— Съмнявам се, че има нещо за знаене. Има хора, за които от пръв поглед можеш да кажеш, че играят играта по правилата и не вършат неща, които не се вършат. Опасявам се, че Родерик Споуд е техен изтъкнат представител. Не мога да допусна, че дори най-енергичното разследване би разкрило за него нещо по-грозно от мустаците му, а светът очевидно не възразява срещу тях, иначе не би ги носил.
— Съвсем вярно, сър. Все пак може би си струва да поразпитаме.
— Да, но къде?
— Сетих се за „Ганимед младши“, сър. Това е клуб за лични прислужници на високопоставени господа и се намира на Кързън Стрийт. Негов член съм от няколко години. Личният камериер на изтъкнат джентълмен като господин Споуд положително също е член на клуба и без съмнение е поверил на секретаря достатъчно изчерпателен материал, който да бъде вписан в клубната книга.
— Ъ?
— Съгласно правило единайсет всеки нов член е длъжен да предостави на клуба пълни сведения относно работодателя си. Това не е само развлекателно четиво. То служи и за предупреждение на членовете да не постъпват на работа при господа, които не са на висотата на идеала.
Ужасна мисъл процепи главата ми и аз подскочих в креслото.
— И какво се случи, когато ти се присъедини към клуба?
— Сър?
— Разказа ли им всичко за мен?
— О, да, сър.
— Как, всичко? И случката, когато старият Стоукър ме преследваше и трябваше да се намажа с боя за обувки, за да не ме познае?
— Да, сър.
— И как взех лампиона за крадец след рождения ден на Понго Туисълтън?
— Да, сър. Членовете обичат да четат подобни неща в дъждовните следобеди.
— Обичат, а? Я си представи, че някой дъждовен следобед ги прочете и леля Агата? Това не ти ли е минавало през ума?
— Вероятността госпожа Спенсър Грегсън да получи достъп до клубната книга е минимална.
— Дано. Но някои скорошни събития под този покрив би трябвало да ти отворят очите за методите, чрез които жените получават достъп до книги и тефтерчета.