Потънах в дълбочайше мълчание. Естествено, знаех, че вечер, след като поднесе скромната ми вечеря, Джийвс нахлупва бомбето и изчезва зад ъгъла, но винаги съм предполагал, че крайната му цел е барът на някоя близка кръчма. Нямах и понятие за клуб на Кързън Стрийт.
Още по-малко понятие имах, че някои от най-пикантните и вероятно обществено заклеймени деяния на Бъртрам Устър са записани в книга черно на бяло. Цялата работа твърде злокобно ми замяза на случая с Абу бен Адем и Ангелите, които записвали всичките му дела.
Все пак не беше по силите ми да променя нещата, тъй че се върнах на това, което полицаят Оутс би нарекъл текущия въпрос.
— Какво предлагаш? Да се обърнем към секретаря на клуба за информация относно Споуд?
— Да, сър.
— Мислиш ли, че ще ни я даде?
— О, да, сър.
— Да не искаш да кажеш, че разпространява наляво и надясно данни, и то такива извънредно опасни данни, които, ако попаднат в зложелателни ръце, могат да съсипят човека, и ги дава на всеки, който му ги поиска?
— Само на членове на клуба, сър.
— За колко време ще успееш да се свържеш с него?
— Мога да му се обадя веднага по телефона, сър.
— Тогава действай, Джийвс, и по възможност говори за сметка на сър Уоткин Басет. Не се смущавай, когато ти кажат „Разполагате с три минути“. Продължавай спокойно да говориш. Каквото и да струва това, твоят секретар трябва да разбере и да го разбере недвусмислено, че е дошло времето всички добри хора да си подадат ръка и да се преборят със силите на злото.
— Мисля, че мога да го убедя в тревожността на положението ни, сър.
— Ако не можеш, аз ще поговоря с него.
— Много добре, сър.
— Тръгна да изпълнява спасителната си мисия.
— О, Джийвс — сетих се аз, когато беше на прага, — ти нали спомена, че си разговарял с Гъси?
— Да, сър.
— Има ли нещо ново?
— Да, сър. Изглежда, отношенията му с госпожица Басет са се обтегнали. Годежът е развален.
И той отплува от стаята, а аз подскочих един метър във въздуха. Доста трудно упражнение, като се има предвид, че бях седнал в кресло, но успях да го изпълня с лекота.
— Джийвс! — изревах аз.
Но той бе изчезнал безследно.
Отдолу прозвуча внезапният тътен на гонга за вечеря.
6
Докато съм жив, споменът за тази вечеря ще ме пробожда като стрела в сърцето и съм сигурен, че изживяната тогава агония ми попречи да й отдам дължимото с подобаващото безгрижие, което неизбежно бих проявил при по-други обстоятелства. Каквито и да бяха моралните недъзи на сър Уоткин Басет, поне не можеше да му се отрече, че хранеше извънредно качествено гостите на своята трапеза, и макар да бях затънал в грижи, още през първите пет минути ми стана ясно, че готвачката му носи в сърцето си божествения огън. След първокласната супа получихме вкусна риба, а след вкусната риба — задушен във вино дивеч, който би направил чест и на самия Анатол. Прибавете аспержите, омлета с конфитюр, пушените сардини с препечен хляб и ще разберете какво имам предвид.
Разбира се, тази поезия напълно убягна от сетивата ми. Дето има една приказка: по-добре постна вечеря сред приятели, отколкото обилна сред врагове, а гледката на Гъси и Мадлин Басет, седнали един до друг в другия край на масата, превръщаше храната на пепел в устата ми. Наблюдавах ги, преизпълнен от загриженост.
Знаете как по правило се държат сгодените двойки на публично място. Скланят глави и си шушукат. Потупват се по ръцете и се ръгат с лакти. Известен ми е дори случай, когато женският персонал на дуото хранеше другарчето си с вилица. Нищо подобно не се забелязваше при Мадлин Басет и Гъси. Той беше бледен и се изобразяваше като престоял на топло труп, а тя — хладна, горда и усамотена. Прекараха основната част от времето си в овъргалянето на хлебни топчета върху покривката и доколкото можах да видя, през цялата вечер не си размениха нито дума. Всъщност не, веднъж той я помоли да му подаде солта, а тя му подаде пипера. Той рече: „Помолих за солта“, а тя отвърна: „О, тъй ли“? — и му връчи горчицата.
Джийвс несъмнено беше прав. Помежду им се бе опнала дълбока пропаст и освен трагичния аспект на положението ме измъчваше и неговата необяснимост. Поради това с нетърпение зачаках края на вечерята, когато дамите щяха да се оттеглят и аз можех да седна с Гъси на чаша портвайн и да получа сведения от първоизточника.
Но за моя изненада едва последната дама се изниза през вратата, и Гъси, който я придържаше отворена, се стрелна през нея като гмуркащ се гъсок и не се весна повече, като ме остави насаме с домакина и Родерик Споуд. Тъй като те се бяха скупчили в противоположния край на масата, говореха си тихичко и от време на време ме стрелкаха с поглед, сякаш бях затворник в домашен отпуск, нахлул с взлом в къщата, който, ако не бъде наблюдаван неотлъчно, може да задигне някоя и друга лъжица, аз не издържах и не след дълго си тръгнах. Промърморих нещо за забравена табакера и се изнизах. Побързах да се кача в стаята си. Бях сигурен, че Гъси или Джийвс рано или късно ще надникнат там.