Успях да отлепя езика си.
— Остави сега леглата и Диктаторите. Каква е тази история между теб и Мадлин Басет?
Той примижа.
— Имаш ли нещо против да не говорим за това?
— Да, имам. Това е единственото, за което искам да говоря. Защо, за Бога, е развалила годежа? Какво си й направил?
— Примижа отново. Виждах, че удрям по оголен нерв.
— Не съм й правил нищо, по-скоро правих нещо на Стефани Бинг.
— На Стифи?
— Да.
— И какво си направил на Стифи?
Не можа да прикрие смущението си.
— Аз… ъъъ… Ами всъщност… Имай предвид, сега знам, че това е грешка, но тогава идеята ми се стори добра… Разбираш ли, работата е там, че…
— Хайде де, плюй камъчето.
Взе се в ръце с видимо усилие.
— Ами, Бърти, не знам дали си спомняш какво си говорихме тук преди вечеря… За възможността да носи тефтерчето у себе си… Ако помниш, аз развих теорията, че може да е в чорапа й… И предложих, ако помниш, че човек може да провери…
Сгърчих се от ужас, защото схванах същността на трагедията.
— Да не си…
— Да.
— Кога?
На лицето му отново се изписа болка.
— Точно преди вечеря. Нали помниш, че я чухме да пее народни песни в гостната. Слязох долу и я видях, седнала на пианото, съвсем сама… Поне аз реших, че е съвсем сама… И внезапно ми се стори, че ми се удава сгоден случай да… Откъде да знам, че Мадлин също е в стаята? Отишла зад паравана в ъгъла да вземе нотите на други народни песни… и… с две думи, точно когато аз… с две думи, тъкмо когато аз… Как да се изразя? Тъкмо аз, тъй да се каже, се заех със задачата, и тя излезе иззад паравана… и… Разбираш какво искам да кажа… искам да кажа, случи се толкова скоро след ваденето на мушицата от окото й в двора на конюшнята, че нямаше как да ми се размине. И не ми се размина. Това е всичко. Умееш ли да връзваш чаршафи, Бърти?
Не успях да проследя този внезапен обрат.
— Да връзвам чаршафи ли?
— Обмислих този план, докато бях под леглото, а ти и Споуд си бъбрехте, и стигнах до извода, че единственото, което ми остава, е да взема чаршафите от леглото ти, да ги навържа и ти да ме спуснеш с тях от прозореца. В романите го правят доста често, а май съм го виждал и на кино. Веднъж стигнал земята, мога да взема колата ти и да отпраша за Лондон. След това плановете ми не са много ясни. Може би ще замина за Калифорния.
— Калифорния?
— Тя е на десет хиляди километра. Споуд едва ли ще ме последва чак там.
Загледах го потресен.
— Да не смяташ да емигрираш?
— Точно това смятам. И то веднага. Не го ли чу какво каза?
— Нали не се боиш от него?
— Ти ще ми кажеш!
— Но нали сам твърдеше, че е маса от обемисти мускули с бавни рефлекси.
— Знам. Помня. Но тогава смятах, че има зъб на теб. Човек променя възгледите си.
— Гъси, я се вземи в ръце. Не можеш да избягаш току-така.
— Какво друго ми остава?
— Ами стой тук и се опитай да се сдобрите. Още не си я молил за прошка, нали?
— Напротив. Помолих я на вечеря. По време на рибата. Никакъв резултат. Хвърли ми хладен поглед и направи хлебно топче.
Поклатих глава. Бях сигурен, че някъде съществува изход в желаната посока, и след половин минута го открих.
— Трябва да докопаш тефтерчето. Ако го осигуриш и го покажеш на Мадлин, съдържанието му ще я убеди, че мотивите ти за покушението срещу Стифи не са каквито изглеждат, а са чисти като кристал. Тя ще разбере, че поведението ти е било в резултат на… как беше, на езика ми е… на върховно отчаяние. Ще разбере и ще ти прости.
За секунда бледа искрица надежда озари разкривените му черти.
— Това е идея — съгласи се той. — В нея има нещо, Бърти. Не е лошо.
— Няма начин да не стане. Tout comprendre, c’est toutpardonner8.
Искрицата угасна.
— Но как мога да взема тефтерчето. Къде ли е?
— Не беше ли у нея?
— Май не. Поради възникналите усложнения изследването ми не беше щателно.
— Значи най-вероятно е в стаята й.
— А, не. Не мога да претърсвам стаите на момичетата.
— Защо да не можеш? Виждаш ли книгата, която четях, преди да се изнижеш изпод леглото? По някакво странно съвпадение, наричам го съвпадение, но вероятно тези неща ни се изпращат свише, бях стигнал до мястото, където една банда прави абсолютно същото нещо. Тръгвай веднага, Гъси. Стифи вероятно ще покисне в гостната още час-два.
— Всъщност тя тръгна към селото. Куратът изнася лекция за светите земи с цветни диапозитиви пред Клуба на селските майки, а тя ще му акомпанира на пианото. Но дори при това положение… всъщност разбирам, че точно това трябва да се направи… но ми треперят гащите. Ами ако нахълта Споуд и ме спипа?