— Споуд едва ли ще седне да нахълтва из стаите на млади момичета.
— Знам ли… Не можеш да градиш планове на такива лекомислени основи. Прилича ми на човек, който никне навсякъде, където не го сееш. Не. Сърцето ми е разбито, бъдещето провалено, но не мога да направя нищо друго, освен да преглътна дадеността и да започна да връзвам чаршафите. Хайде да се залавяме.
— Не разрешавам да връзваш чаршафите ми.
— Как можеш да говориш така, когато животът ми виси на косъм?
— Хич не ме интересува. Отказвам да бъда съучастник в подобно малоумно начинание.
— Бърти Устър ли говори?
— Вече ме пита.
— И пак ще го повторя. За последен път те питам, Бърти, ще ми услужиш ли с един-два чаршафа и ще ми помогнеш ли да ги вържа на възли?
— Не.
— Тогава трябва да отида да се скрия някъде до зори, когато тръгва първият влак. Сбогом, Бърти. Много ме разочарова.
— Ти разочарова мен. Смятах, че носиш мъжко сърце.
— Нося го и точно затова не искам Родерик Споуд да го окачи на колана си.
Отправи ми поглед на умиращ тритон и предпазливо открехна вратата. Погледите в двете посоки на коридора го задоволиха и той се измъкна. Аз пък се върнах към книгата. Това бе единственото нещо, което можах да измисля за бягство от самотерзанието на смазващо мрачните мисли.
След малко разбрах, че Джийвс е сред мен. Не бях го чул да влиза, но това често се случва. Просто прелива безшумно, като газ, от точка А в точка Б.
7
Не бих казал, че Джийвс се подсмихваше самодоволно, но на лицето му определено цареше израз на кротко удовлетворение и аз внезапно се сетих нещо, което отвратителната сцена с Гъси ме бе накарала да забравя — че последния път, когато го видях, той отиваше да се обади на секретаря на клуба „Ганимед младши“. Рипнах нетърпеливо на крака. Ако тълкувах правилно изражението му, имаше какво да докладва.
— Свърза ли се със секретаря, Джийвс?
— Да, сър. Току-що привърших разговора.
— Изпя ли нещо мръсничко?
— Беше извънредно информативен, сър.
— Има ли Споуд някаква страшна тайна?
— Да, сър.
Плеснах се развълнувано по крачола на панталоните.
— Не биваше да се съмнявам в леля Далия. Лелите знаят всичко. Интуитивни са. Бързо ми разкажи.
— Опасявам се, че не мога да направя това, сър. Правилата на клуба, засягащи разпространението на материали, вписани в книгата, са извънредно строги.
— Искаш да кажеш, че устните ти са запечатани?
— Да, сър.
— Тогава какъв смисъл имаше да телефонираш?
— Не ми е позволено да споделям подробностите, сър. Но имам пълната свобода да ви уведомя, че ако информирате господин Споуд, че знаете всичко за Юлейли, това значително ще снижи злотворния му потенциал, сър.
— Юлейли?
— Юлейли, сър.
— И това ще го навре в миша дупка?
— Да, сър.
Замислих се. Не ми се стори кой знае каква опорна точка.
— Сигурен ли си, че не можеш да конкретизираш?
— Напълно сигурен, сър. Ако го направя, вероятно ще ме изключат от клуба.
— В никакъв случай не бих желал да ти се случи подобна страхотия. — Неприятно ми беше да си представя Джийвс, застанал пред строени икономи, докато секретарят му къса копчетата. — И все пак уверен ли си, че ако погледна Споуд в очите и му изръся тази глупост, той ще се озапти? Дай да изясним всичко. Представи си, че ти си Споуд, а аз се приближавам до теб и ти тръсвам: Споуд, знам всичко за Юлейли. Това ще те стресне ли?
— Да, сър. Темата за Юлейли, сър, е един от онези факти, които нито един джентълмен с положение в обществото не би желал да станат публично достояние.
Започнах да репетирам. Отидох до скрина с ръце в джобовете и казах: „Споуд, знам всичко за Юлейли.“ Опитах пак, като размахах пръст. След това скръстих ръце, но трябва да призная, че дори тогава не ми прозвуча достатъчно убедително.
Все пак, рекох си аз, Джийвс винаги е прав.
— Е, щом си толкова сигурен, Джийвс… В такъв случай първо трябва да открия Гъси и да му подшушна тази животоспасяваща информация.
— Сър?
— Да, разбира се, ти не знаеш нищо. Длъжен съм да те осветля, Джийвс, че след последната ни среща играта отново загрубя. Знаеш ли, че Споуд от дълго време обича госпожица Басет?
— Не, сър.
— Не, ама да. Щастието на госпожица Басет е много скъпо на сърцето на Споуд и сега, когато годежът й е развален по причини, твърде неароматни за мъжката половина на споразумението, той настоява да извие врата на Гъси.
— Така ли, сър?
— Уверявам те. Преди малко беше тук и лично ми го заяви, а Гъси, който случайно се намираше под леглото, чу всичко. В резултат на това взе да говори за спускане през прозореца и бягство в Калифорния. Което, естествено, ще бъде фатално. На всяка цена трябва да остане и да се опита да постигне помирение.