— Не те разбрах, Джийвс.
— Предполага, че сте влюбен в госпожица Бинг, сър, и мисли, че сте носили ръкавицата й до сърцето си.
— Как ще я изпусна, ако е била до сърцето ми?
— Според него вие сте я извадили да я притиснете към устните си.
— Стига, Джийвс. Нима ще седна да притискам ръкавици към устните си, когато се каня да задигна полицейски шлем?
— Очевидно господин Пинкър го е сторил, сър.
Тъкмо отворих уста да му обясня, че между нещата, които би направил дъртият Смрадльо в дадена ситуация, и действията на обикновен нормален индивид има огромна разлика, когато Гъси се върна и ме прекъсна. Жизнерадостното му поведение ми подсказа, че нещата се развиват в желаната насока.
— Джийвс беше прав, Бърти — рече той. — Прочел е мислите на Юстис Оутс като отворена книга.
— Значи информацията го развълнува?
— Не съм виждал по-развълнуван полицай. Първият му импулс беше да зареже всичко и да се втурне насам.
— И защо не го направи?
— Поради факта, че сър Уоткин му е наредил да стои там.
— Познавам тази психология. Също като на момчето, останало на горящата палуба, докато всички други се разбягали, където им видят очи13.
— В такъв случай предполагам, че ще прибегне до следната процедура — ще извести татко Басет за фактите и ще поиска разрешение да действа.
— Да. Очаквам да те навести всеки момент.
— Значи не бива да стоиш тук. По-добре иди да се навърташ пред стаята с колекцията.
— Тръгвам. Дойдох само да докладвам.
— Бъди готов да се вмъкнеш веднага щом излезе.
— Ще бъда. Можеш да ми вярваш. Няма шест-пет. Идеята ти е прекрасна, Джийвс.
— Благодаря, сър.
— Не можеш да си представиш какво облекчение изпитвам при мисълта, че след пет минути всичко ще е наред. Съжалявам единствено — замислено изрече Гъси, — че дадох на стареца тефтерчето.
Хвърли тази бомба толкова небрежно, че трябваше да минат секунда-две, преди да я смеля. А когато го направих, системата ми бе поразена от шок. Сякаш бях привързан към електрическия стол и властите включиха шалтера.
— Дал си му тефтерчето!
— Да. Точно когато си тръгваше. Реших, че може да съм пропуснал да го нарека нещо.
Опрях се с разтреперана ръка на лавицата над камината.
— Джийвс!
— Сър?
— Още бренди!
— Да, сър.
— И престани да носиш такива дози, сякаш е плутоний. Донеси касата.
Гъси ме гледаше с почуда.
— Случило ли се е нещо, Бърти?
— Дали се е случило нещо?
— Какво искаш да кажеш?
— Клетнико, не разбираш ли какво си сторил? Вече няма нужда да крадеш сметаниерата. Ако старият Басет е прочел съдържанието на тефтерчето, нищо на този свят няма да го разколебае в решението му.
— И защо, ако смея да попитам?
— Не видя ли как повлия прочетеното на Споуд? Едва ли старият Басет е по-голям любител на битови истини за себе си от него.
— Но той вече ги знае. Нали ти казах, че му натрих носа.
— Да, но това би могло да ти се размине. Не исках… моля ви… казах го, без да мисля… не знам как се забравих до такава степен… и тъй нататък. Но хладно премислени мнения, съвестно записвани ден подир ден в тефтерче, са нещо коренно различно.
Видях, че най-сетне включва. Тритонесто-зеленият оттенък се върна на лицето му. Устата му взе да се отваря и затваря като на златна рибка, която вижда как друга златна рибка й отмъква под носа мравешкото яйце, на което е хвърлила око.
— Олеле майчице!
— Да.
— И какво ще правя сега?
— Не знам.
— Мисли, Бърти, мисли!
Напъните ми се увенчаха с успех.
— Кажи ми — рекох аз, — какво точно стана в края на онова вулгарно пререкание? Ти си му подал тефтерчето. Започна ли той веднага да го чете?
— Не. Пъхна го в джоба си.
— Според теб още ли възнамеряваше да се къпе?
— Да.
— Тогава ми отговори на следния въпрос. В кой джоб? Искам да кажа, в джоба на коя дреха? Какво носеше?
— Халат.
— Върху… помисли внимателно, Финк-Нотъл, защото всичко зависи от това, върху риза и панталон ли?
— Да, сигурен съм, че забелязах панталон.
— Значи още има надежда. След като сте се разделили, той положително е отишъл в стаята си да изпусне парата. Казваш, че бил бесен?
— По-бесен няма накъде.
— Добре. Гъси, познанията ми за човешката природа ми подсказват, че един побеснял мъж не бърка в джоба си да търси тефтерчета и да ги чете. Побеснелият захвърля дрехите и се запътва към банята. Тефтерчето сигурно още е в джоба на халата, оставен върху леглото или на някой стол. От теб се иска само да се вмъкнеш в стаята и да го вземеш.
Очаквах тези разсъждения, отличаващи се с кристална логика, да предизвикат радостен вик и изблик на сърдечна благодарност. Вместо това той нерешително затъпка на място.
13
Момчето на горящата палуба е герой от поемата на госпожа Хеманс (1793–1835) „Казабланка“. Подвигът му може да се оприличи с този на Гюро Михайлов. — Б.ред.