— Защо говориш за крадеца в мъжки род?
— От предпазливост, сър. И стените имат уши.
— Разбирам. Много си предвидлив, Джийвс.
Поразмишлявах върху поредния обрат. Очевидно в този час на нощта Глостършир се претъпкваше с разбити сърца. Прободе ме жал. Въпреки че бях затънал в настоящата киша единствено и само благодарение на Стифи, не мислех злото на младата тиква и страдах заедно с нея в часа на злощастие.
— Значи старецът сложи прът в брачните колела както на Гъси, така и на Стифи. Очевидно тази нощ е в стихията си, а, Джийвс?
— Да, сър.
— И доколкото виждам, нищо не може да се направи. Ти виждаш ли нещо за правене?
— Не, сър.
— Ако се насочим към друг аспект на тази афера, нямаш ли някакъв план за непосредственото ми измъкване оттук?
— Не е достатъчно добре формулиран, сър, но в ума ми се върти една идея.
— Върти я, Джийвс, не щади сили.
— В момента е още мъглява, сър.
— Предполагам, че включва тънки нюанси?
— Да, сър.
Поклатих глава. Напразно си хабях силите, разбира се, защото не можеше да ме види. Но все пак я поклатих.
— Няма смисъл точно сега да се напъваш да бъдеш изтънчен и коварен, Джийвс. Моментът плаче по-скоро за скоротечност. Хрумна ми нещо. Преди малко си говорехме за случая, когато сър Родерик Глосъп беше залостен в килера, а полицаят Добсън пазеше всички изходи. Помниш ли какво предложи старият татко Стоукър, за да се справим с положението?
— Ако не ме лъже паметта, сър, господин Стоукър препоръча физическо насилие над офицера. „Да го фраснем с лопата по кратуната!“ беше май изразът, който употреби.
— Точно така, Джийвс. Такива бяха думите му. И въпреки че тогава отхвърлихме идеята, сега откривам в нея значително количество здрав разум. Този тип практични, самоиздигнали се мъже винаги намират начин да ударят гвоздея по главата и да избегнат вторичните въпроси. Полицаят Оутс е на пост под прозореца. Вързаните на възли чаршафи са на пост върху леглото. Така че, ако просто намериш една лопата и слезеш долу…
— Сър, опасявам се, че…
— Стига, Джийвс. Сега не е време за nolle prosequi-та. Знам, че предпочиташ финеса, но трябва да разбереш, че в момента той не ни върши работа. Удари часът на лопатите. Можеш да отидеш и да го заговориш, скрил зад гърба си инструмента, и да изчакаш психологическия…
— Извинете, сър, струва ми се, че някой идва.
— Добре, помисли върху това, което ти казах. Кой се задава тъдява?
— Сър Уоткин и госпожа Травърс, сър.
— Знаех си, че няма да остана дълго сам. Все пак са добре дошли. Вратата на Устър е винаги широко отворена.
— Но когато след секунди вратата бе отключена, при мен влезе само прародителката. Устреми се към креслото като към стар приятел и се строполи в него. Видът й бе мрачен и не будеше надежди, че е дошла да съобщи за проблясъци на здрав разум у татко Басет. И все пак проклет да съм, ако не беше дошла да ми съобщи точно това.
— Е, Бърти — започна тя след минута на мъчителен размисъл, — можеш да продължиш с опаковането на багажа.
— Ъ?
— Той свири отбой.
— Отбой?
— Да. Няма да повдига обвинения.
— Искаш да кажеш, че няма да гния в тъмница?
— Няма.
— С други думи, съм свободна птичка, дето има една приказка?
— Да.
Бях толкова погълнат от душевната си радост, че мина доста време, преди да забележа, че къчовете, които хвърлях, не съживиха прародителката. Продължи да седи строполена с вид на отлежал труп, та се наложи да я изгледам с неприкрит упрек.
— Не изглеждаш доволна.
— Очарована съм.
— Не забелязвам кьорав симптом — хладно отсякох аз. — Все си мислех, че избавлението на любимия племенник, отървал се на косъм от ешафода, би трябвало да предизвика у теб песни и танци на народите.
Леля ми изпусна тежка въздишка.
— Бърти, лошото е, че има една уловка. Старият мишелов постави условие.
— И какво е то?
— Иска в замяна Анатол.
Зяпнах.
— Анатол?
— Да. Това е цената на свободата ти. Каза, че ще се съгласи да не повдига обвинение, ако му дам Анатол. Проклетият му дърт изнудвач!
Чертите й се сгърчиха от мъчителен спазъм. Не можех да повярвам, че това е същата оная леля, която преди броени часове само възхваляваше изнудването като висша добродетел и го одобряваше от все душа и сърце. Явно, реших аз, че ако човек държи да извлече удоволствие от изнудването, трябва да се намира откъм правилната страна на масата за преговори.
Самият аз също се почувствах като спукан балон. Тук-там в хода на разказа си имах поводи да изразя чувствата си към Анатол, този ненадминат артист, и вероятно ще си спомните, че думите на прародителката как сър Уоткин Басет подло се е опитал да го задигне от домакинството й по време на гостуването си в Бринкли Корт ме бяха разтърсили из основи.