— А какво правят с детективите и следователите, щом не им отмъщават?
— Тях, Льоша, ги използват. Или измъкват от тях информация, или ги сплашват, та да не правят нищо или да не правят някои неща. Какъв смисъл има да сплашват мен? Та аз нищо, ама абсолютно нищо не правя. Боледувам, никого не закачам и тихо си поправям примуса. В смисъл — крака.
— Тогава е маниак — направя оптимистичния си извод Чистяков. — Ти май се канеше да се обаждаш в областното управление.
— Търсил ме е маниак и се е представил като чичо Женя? — усъмни се тя. — Това някак е, знаеш ли…
— Маниакът си е маниак, а Женя си е Женя. Някакъв таен почитател, ти после ще се оправяш с него.
Настя се обади на Андрей Чернишов, който неотдавна беше назначен на един от ръководните постове в Областното управление на вътрешните работи, и го помоли да проучи какви още незаловени престъпници има по територията на областта, в частност в района на село Болотники. Чернишов обеща да се обади до половин час.
Сега трябваше да звънне на Коротков. Някъде тук се въргаляше едно листче, на което Настя си бе записала номера на колата… Но къде е? Съвсем скоро го мярна някъде тук!
— Льоша, ти не си ли виждал наоколо едно листче?
Понякога успяваше да формулира въпросите си с потресаваща точност. Но пък съпругът й математик формулираше отговорите си просто фантастично.
— Какво по-точно и къде трябваше да го видя?
— Малко едно, жълтичко, самозалепващо се. На него беше записан един номер.
— Какъв номер?
Чистяков имаше безкрайно търпение и Настя оцени това.
— Прощавай, слънчице, днес нещо се изразявам заплетено. Записах си номера на колата на нашия филолог на малко жълто листче. Виждал ли си го?
— Ася, едно малко жълто листче виси точно пред носа ти, залепила си го на стената. Погледни, това ли е?
Точно така, това е. Виси точно пред очите на Настя.
— И защо си записала номера на колата му?
— Льошенка, вече ти казах, че може и да съм лош оперативен работник, но все пак работя в милицията. Мислиш ли, че всеки ден ще прекарвам определено време сама в къщата с човек, който се взе незнайно откъде и не се знае какво представлява? Все още съм с ума си.
— Ти какво, не му ли повярва? — смая се Чистяков.
— А защо трябва да му вярвам? Той си каза името и професията, но документи не съм виждала. Знае ли човек какъв мошеник може да се окаже.
— Ами добре бе, проверявай — скептично каза Алексей.
Коротков не можеше да проумее защо тя иска да научи кой е собственик на синята лада шестица.
— Измисляш си нещо — недоволно замърмори той, когато най-сетне схвана какво му обяснява Настя. — Да не би да си нямаш приятели? Налага ли се да каниш чужд човек? Ти, сестро, съвсем си откачила, откак си се заточила там.
— Юрик, тъкмо там е работата, че това е заточение. Приятелите не са чак толкова много и всички са на работа, освен това не всеки има кола. А тук случайно срещнахме човек с кола, на когото му е все тая къде ще шофира, само му трябва да шофира, и който временно не работи, и който има интерес да идва при мен, а не просто чувство за дълг. Поне така каза. С една дума, ако не ти се занимава, просто ми кажи, ще помоля някой друг колега.
— Да бе, щяла да помоли — продължи да мърмори Юра, но грабна химикалка и придърпа чист лист хартия. — Хайде, диктувай.
В очакване на отговори от Андрей Чернишов и от Коротков Настя полегна на дивана и се загледа в огъня, пламтящ в камината. Кой знае защо, днес видът на танцуващия пламък не я омагьосваше, дори напротив, пречеше й и я дразнеше. Нима толкова силно се е уплашила и изнервила? Или работата е там, че огънят е добър за душата, но не е твърде подходящ за професионални размисли?
Пръв се обади Чернишов. За момента на територията на областта не били забелязвани никакви действащи маниаци, но разбира се, Настя била права: може да е човек, който се кани да извърши първото си престъпление. Андрей обеща да се свърже с отдела на милицията, на чиято територия беше разположено селото, и да помоли да проверят за всеки случай когото трябва. Тъй да се каже, профилактично. Ако пък не е маниак убиец или насилник, а крадец или обирджия, докато не е направил нищо, никой няма и пръста си да мръдне. Такива са днес нравите в милиционерските среди.
От тази информация тя не се почувства по-спокойна. Настя вечеря без апетит, опита се да се поразсее с празни приказки. Льошка беше много прав — още щом се мръкна, тревогата започна да я наляга с някаква невероятна скорост. Денем, по светло, всички страхове й се струваха незначителни и лесно преодолими, нали има сигнализация и може да предаде себе си в заключената къща на охраната, и изобщо няма от какво да се страхува. Но още щом прозорците се превърнаха в тъмни четириъгълници, мислите й веднага изгубиха лекотата и безгрижието си.