— Не съм имал основания за ревност. Но ако вие познавахте Лариса, щяхте да ме разберете. Тя беше същинско дете, неприспособено към живота, наивно, доверчиво и лекомислено. В известен смисъл аз се отнасях към нея не като съпруг, а като баща. Родителите не проверяват децата си, те само искат да се убедят, че с тях всичко е наред. Добре ли го обясних?
— Много добре, благодаря.
Дявол да го вземе, този бизнесмен със смокинг смята ли някога да признае, че жена му е била наркоманка, или така и ще я описва като светица? Добре че Серьожка Зарубин не беше забравил случайно изтърваната от Люба Кабалкина фраза и бе успял да предупреди Коротков, че Валерий Ритер грижливо крие порока на любимата си съпруга. Вече е осем часът сутринта. Коротков не е спал цяла нощ, очите му сякаш са пълни с пясък, ушите — със звън, в главата му цари почти същото, което остава по тротоарите след бурно народно веселие. Но нали и Ритер не е спал, отначало са го тормозили милиционерите от окръжното, после той заедно с Коротков дойде на „Петровка“. Не можеха да го пуснат вкъщи — съпруг, открил трупа на съпругата си и извикал милицията, е пръв кандидат за заподозрян. Защо продължава да мълчи за наркотиците? Ами че това е добра версия: убил я е някой от случайните познати, каквито наркоманите обикновено имат предостатъчно. Ако Ритер е убил жена си, би трябвало преди всичко да каже за наркотиците, за да отклони подозренията от себе си.
Той обаче не казва. Дали мълчи, защото наистина той я е убил, и то именно заради наркотиците? През ръцете на оперативните работници са минали безброй такива случаи, когато изгубили надежда и търпение съпруги са убивали съпрузите си наркомани, защото вече не са имали никакви сили, нито физически, нито душевни…
Е, и кой от тях ще се умори и ще се пречупи пръв? Коротков, на когото ще омръзне да се преструва, че нищо не знае, или Ритер, който ще разбере, че не бива повече да крие?
— Кои приятели на съпругата си можете да назовете?
— Никакви.
— Това не е възможно — възрази Коротков.
— Възможно е. Лара имаше много приятелки, непрекъснато си говореше с тях по телефона, виждаха се, идвали са при нея в ателието. Но аз не се познавам с тях. Не са хора от моя кръг.
— О, сериозно?
И Коротков веднага мислено се наруга за злъчта, която не съумя да скрие. Не бива така, пред теб е съпруг, който само преди няколко часа е изгубил жена си. В каквото и да го подозираш, за теб той все още е само съпруг на потърпевшата.
— Да, сериозно. Лариса е по-млада от мен с осем години, но всъщност възрастовата разлика между нас бе много по-голяма. Вече ви обясних. По манталитет и зрелост тя беше на не повече от осемнайсет-двайсет години. И средата, в която се движеше, се състоеше от също такива лекомислени и бохемски живеещи момичета и младежи. Нямах за какво да разговарям с тях.
— Лариса Сергеевна оплаквала ли ви се е от някого? Може би са я заплашвали, шантажирали са я за пари? Бохемски живеещата младеж, както я нарекохте вие, обикновено няма пари, а изведнъж са си намерили за приятелка съпруга на богат предприемач. Съществува съблазън.
Ритер се замисли за секунда и това вече не беше паузата, която човек прави, за да си събере мислите и да отговори на неочакван и неприятен въпрос. Той наистина обмисляше чутото.
— Да, съществува съблазън — бавно произнесе той. — Някак не бях помислил за това. Лара никога не ми е давала повод да предполагам такова нещо. Но е възможно… Възможно е.
— Лариса Сергеевна разполагаше ли с пари?
— Със собствени — не, но винаги съм й давал достатъчно.
— Какво означава „достатъчно“?
Спокойно, Коротков, спокойно, бъди сдържан, постарай се да не показваш недоверие и да не се ядосваш, когато сега ти кажат сумата. За теб, с твоята заплата, е напълно достатъчно да имаш в портфейла си около двеста рубли, стигащи за пакет евтини цигари, за един не твърде вкусен обяд в гостилница и за бензин, ако не пътуваш извън града. Господин Ритер има други критерии.
— Лара харчеше около две-три хиляди долара на месец, ако не правеше големи покупки.
Колко интересен живот имат хората… Три хиляди долара на месец са джобни пари, за дребни разходи. А какви ли тогава са „големите покупки“? Кожено палто за трийсет хиляди? Или кола за седемдесет и пет? Не се ядосвай, Коротков, не се ядосвай, това не е първият, нито последният заможен човек, който седи в твоя кабинет, отдавна трябваше да си свикнал. Ако умееш да вършиш още нещо, освен да ловиш престъпници, върви и печели пари с това. Ако не умееш — лови престъпници и не се оплаквай, че за това се плаша малко.
— А големите покупки… Исках да ви попитам не е ли възможно под претекст за големи покупки Лариса Сергеевна да е давала на някого пари, например на шантажист или, прощавайте, любовник?