— Между другото, и това е показателен момент — веднага подзе тя. — Без да се хваля, ще ви кажа: аз съм добра кулинарка. Всички ми го казват. Всички, освен господарите. Сервирам им, казват: благодаря. Рима. И толкоз, нито една дума повече. Тоест благодарим ти, че си сготвила и сервирала, а да кажат една похвална дума, че е много вкусно и че много ме бива — езикът им не се обръщаше. Сякаш съм неодушевен предмет и не са ми нужни топли думи на благодарност. Валерик не беше такъв, винаги ме питаше как съм, ако му се стореше, че изглеждам зле, и гозбите ми хвалеше. Знаете ли, беше много смешно — припомни си тя нещо и се усмихна. — Всички седят на масата, хранят се, Валерик хвали ястието, благодари ми, а Нина Максимовна му хвърля такива погледи, че ти идва да се обесиш. И Станислав Отович се мръщи недоволно. А Валерик не им обръща никакво внимание. Защото той знаеше, че това не харесва на родителите му, но пак го правеше. Характер.
— А какво се случи, когато се ожени? Казахте, че е станал като майка си.
— Ами да, господарите имаха такъв навик: ако нещо не е наред в семейството, веднага ме изпращат вкъщи. Тоест, ако им предстоеше сериозен разговор, както казват сега — разправия, и имаше опасност той да премине с повишаване на тона, никога не започваха в мое присъствие. Край, Рима, благодаря, за днес сте свободна. Дори нещо да не съм довършила, пак ми казват да си тръгна. Особено често се случваше, когато Валерик навърши четиринайсет, та чак докато влезе в института. Станислав Отович искаше синът му да тръгне по неговия път, ако не стане художник, поне да учи за изкуствовед, но на Валерик е невъзможно да се влияе, той не слуша никого освен себе си. Тук вилняха такива бури! Още повече че Нина Максимовна винаги заставаше на страната на Валерик, та господарят вдигаше скандали ту на нея, ту на сина си.
— Но откъде тогава вие сте научили, че са ставали скандали, а и за какво са били тези скандали, щом са ви отпращали? — попита Селуянов, отхапвайки от поредната пирожка, този път с гъби.
Наистина невероятно вкусно. Как може двайсет години да са яли такива пирожки и нито веднъж да не са ги похвалили? Просто умът ти не го лобира!
— Шерлок Холмс би казал, че това е дедуктивен метод — закачливо го погледна Рима Ивановна. — Господарката всеки път се разстройваше ужасно, връхлиташе я мигрена и не й минаваше два дни, а момчето — нищо, беше си весело, спокойно. И ето, представете си, отпращат ме, а на следващия ден идвам и заварвам господарката с мигрена, господаря — по-черен от облак, а момчето — напълно доволно от живота. Какво трябваше да си мисля аз?
— Е, какво трябваше да си мислите? — послушно повтори след нея Селуянов.
— Че е имало скандал, разбира се. При това, ако двамата родители се бяха опълчили срещу детето за някакво провинение, господарите щяха да бъдат заедно, а момчето щеше да е притеснено и да се страхува. Господарката, да речем, с мигрена, а господарят шета около нея, носи й водичка, сменя й компресите, дава й хапчета и с целия си вид показва докъде е докарал родителите си тоя никаквец. Но не, господарите се гневяха всеки поотделно. Да вземем друг вариант: господарят и господарката се карат помежду си, а детето няма нищо общо. Ще бъде ли момчето спокойно и весело, ако знае, че между родителите му става нещо страшно и неразбираемо, с викове и заплахи за развод? Няма да бъде. Остава едно: Станислав Отович се кара на сина си, а майката го защитава. След това господарите се ядосват всеки в своя кът, а момчето знае, че майка му винаги ще го защити, затова не се страхува. Колкото до повода за тези скандали… Това е съвсем просто. Нали съм прислужничка, сиреч чистя и тям подобни. Кой, ако не аз, ще види с какво се занимава момчето в своята стая и какво има на рафтовете в нея, на бюрото, под бюрото и на нощното шкафче. Кой, ако не аз, всеки път ще забележи кои книги наистина се отварят редовно и се четат, а кои стоят на рафта недокоснати и картончето остава мушнато на една и съща страница.
Всичко това беше чудесно, но все още не каквото трябваше. Тези истории се бяха случвали, когато Валерий Ритер още е бил ученик и се е готвел за кандидатстване в институт, а Селуянов се интересуваше повече от живота на семейството след женитбата на сина.
— След като Валерик си стъпи на краката и господарят разбра, че синът му е изпълнил каквото си е решил и вече нищо не може да се промени, той остави момчето на мира. И от господарката се отдръпна. Сякаш настъпи някакъв мир, всички се успокоиха, никой с никого не се караше. Около пет години нито веднъж не са ме отпращали по някакъв повод, разбирате ли, Коленка?