— Сближи се. И дори успя да направи така, че Нина Максимовна и нейната майка, тази де, бившата актриса, да общуват някак си. Защото те дори не се познаваха. Е, не станаха приятелки, това е ясно, но си честитят празници, рождени дни, предават си подаръци по Анита.
— А бившата актриса какво? Така и не се е омъжила ли? — упорито държеше своята посока Николай.
— А, защо, омъжила се е. Има и дъщеря от втория брак, връстница на Валерик, по-голяма само с няколко месеца. Любочка. Чудесно момиче! И тя сега дружи с Валерик и ни идва на гости.
Ами да, чудесно момиче. На трийсет и три години, финансов директор на фирма, две деца, замесена в убийство. Какво ти момиче…
— А Лариса разбираше ли се с тях? Изобщо в какви отношения бяха?
— Ами в никакви. Те не бяха интересни на Лариса. И тя на тях. Когато Анита или Любочка идваха тук, Лара ще поседи двайсетина минути, най-много половин час, и хайде, излиза. Дори аз виждах, че й е скучно с тях. Наричаше Анита дърта, все пак имат двайсет години разлика, а Любочка — квачка.
— Защо пък квачка? — заинтересува се Селуянов.
Беше му интересно всичко, свързано с Кабалкина.
— Тя е една такава пълничка, дебеланка, има две дечица и говори само за тях, е, нали разбирате, като всяка любяща майка. Аз например я слушах с удоволствие, струва ми се, и Валерик. Анита обаче се дразнеше. Тя си няма деца, явно й е мъчно и е болезнено да слуша за чуждите деца. И въобще Любочка е такава добросърдечна, за всички се тревожи, за всички се грижи, на всички помага. Затова Лариса я наричаше квачка. Лоша беше тая Лариса. Не обичаше хората.
— А мъжа си? — напосоки попита Селуянов.
И улучи. Съвсем неочаквано, без да е имал намерение да улучва някаква определена цел. Просто въпросът дойде от само себе си, подчинявайки се на инерцията на разговора, който по никакъв начин не биваше да бъде оставен да угасне и всяка възникваща пауза трябваше незабавно да бъде запълвана с някакви реплики.
Рима Ивановна го погледна внимателно.
— Нещо много дълго отлагахте този въпрос, Коленка, вече си мислех, че никога няма да го зададете.
— А трябваше ли?
— Непременно. Е, да знаете тогава, че Лариса никога не е обичала Валерик. Тя не можеше да го понася. Не ме питайте откъде знам. Знам — и толкоз. Аз съм прислуга, знам за господарите си такива неща, дето самите те невинаги знаят.
— Добре, няма да ви питам — сговорчиво отговори Николай, като веднага добави наум: „Засега няма, но после непременно ще ви попитам“. — Защо тогава Лариса се е омъжила за Валерий, щом не го е обичала?
— За да я тика напред. За да й прави реклама, за да плаща за статии за нея, за да плаща за всичко останало. Нима не е очевидно? Той ходи в чужбина по работа и винаги урежда в някой салон да вземат една-две работи на Лариса, дано някой я забележи. Или подарява нейни картини на влиятелни хора и ги моли те непременно при всеки удобен случай да я рекламират. Валерик се претрепваше да я лансира по най-различни начини. Че кой друг щеше да го прави? Само заради това тя се омъжи за него. С користна цел. Той й купи и ателие на Чистие Пруди, за да има къде тя да твори безсмъртните си платна.
В гласа на Рима Ивановна прозвуча нескрита скептичност и Селуянов веднага се вкопчи в последните й думи.
— Искате да кажете, че Лариса не е била талантлива художничка?
— Искам да кажа, че изобщо не се знаеше с какво всъщност се занимава тя в това свое ателие. Може и да е била талантлива, аз не разбирам от тези неща, но нали едното не изключва другото, права ли съм, Коленка? Можеш да бъдеш изключително талантлива и пак да си водиш в ателието любовници, като се преструваш, че старателно рисуваш картина.
— Охо, дори така значи — проточи Селуянов. — Значи Лариса си е имала любовник?
— Ами не знам, любовник ли, любовница ли, то може ли човек да ги разбере вашите съвременни нрави…
— Стоп-стоп-стоп, Рима Ивановна, само не се преструвайте, че сте съвсем глупава невежа жена и нищо не разбирате. Вие вече неведнъж ми демонстрирахте мощта на своя интелект и невероятната си наблюдателност. Значи Лариса е била лесбийка?
— Не знам, не искам да клеветя, но щом една съпруга не спи със съпруга си, а постоянно по телефона й се обаждат някакви жени, които не се представят и не молят да й предадеш нещо, това навежда на определени мисли. Всяка нормална жена, особено млада, трябва да има приятелки. Защо нито една от тях никога не е идвала вкъщи, а, Коленка? Защо Лариса не ги канеше на гости? Защо ги криеше от мъжа си и от свекърва си? Е, аз ще ви кажа защо. Защото се е страхувала, че всеки, като ги види заедно, веднага ще разбере всичко.