Излиза значи, че е била наркоманка, лесбийка, че и използвачка отгоре на всичко. Бива си го коктейлчето. Като пийнеш такова, просто те отравя. И къде при това положение трябва да се търси убиецът, който е застрелял Лариса Ритер с пистолет „Берете“? Сред наркоманите, с които Москва е вече пълна? Сред лесбийките, които също не са малко? Или в най-близкото обкръжение, в семейната, така да се каже, среда, защото нейните номера са дошли до гуша на всички? И на първо място — на съпруга й, който, ако се вярва на всезнаещата домашна помощница Рима Ивановна, е хвърлил доста пари по рекламирането на своята безпътна съпруга.
Коротков се предаде пръв. Всъщност след обаждането на Коля Селуянов вече можеше и да не се мотае повече, а да се престори на наивен и да задава въпроси. Което той и направи.
— Валерий Станиславович, съпругата ви боледувала ли е?
— От какво? — недоумяващо попита Ритер.
— Не знам. От нещо. От някакви болести.
— Не, Лариса беше абсолютно здрава, та тя е млада жена, откъде болести.
— Доколкото ми е известно, тя е вземала лекарства…
Коротков погледна листа, на който бе записал под диктовката на Селуянов имената на лекарствата, опаковки от които бе намирала бдителната Рима Ивановна, и ги изброи, без да откъсва поглед от бележките си.
— Защо Лариса Сергеевна е вземала всичко това, ако от нищо не е боледувала?
Ритер не отговори. Беше готов за какво ли не, само не и за това.
— Та така значи, Валерий Станиславович. Съпругата ви е била наркоманка, само че вие, кой знае защо, упорито се опитвате да скриете това. Не разбирам защо. Искате да объркате следствието ли? Нейната наркомания позволява да изградим цяла редица версии, обясняващи убийството, а вие мълчите. Какво, не искате ли да намерим убиеца? Вашето поведение може да бъде разбрано само в един случай: ако сте я убили самият вие. Така ли е?
— Не е така — твърдо отговори Ритер без никакво забавяне. — Разбирам какво искате да кажете. Прав сте, държа се глупаво. Но в нашето семейство винаги е било прието да не се изнасят на показ кирливите ризи. Свикнал съм да крия… пристрастието на Лариса… За него знаеха само майка ми и моята по-голяма сестра, не знаеше дори домашната ни помощница.
„Да бе, не е знаела твоята домашна помощница“ — с някакво неразбираемо злорадство си помисли Коротков. Той си спомни всичко, което в припряна скоропоговорка му бе разправил полугласно Селуянов, и внезапно улови една мисъл, която до този момент не бе му хрумвала. Ами ако цялата работа не е в наркоманията, а в ревността? Ами ако Лариса Ритер е била бременна, а съпругът й е знаел със сигурност, че не е от него, защото от момента на последната им близост е минало много време? И изобщо, щом те рядко са правели любов, датите може да не са съвпадали, това се изчислява от лесно по-лесно. Домашната помощница уверява, че съпрузите Ритер са имали интимни отношения крайно рядко, поне в спалнята. Впрочем тя може да не знае много неща и дори да не си ги представя. Може би смята, че хората правят любов само в леглото и никъде другаде… Но си струва да се провери.
— Валерий Станиславович, моят въпрос може да ви се стори нетактичен, но повярвайте ми, задавам го не от празно любопитство. От колко време сте… женени?
— От две години. Две и половина — ненужно уточни Ритер.
— И нямате деца. Защо?
— Та какви деца може да има човек от съпруга наркоманка? — отговори той на въпроса с въпрос.
Какво пък, резонно. Кой знае защо, Коротков не се бе сетил за това.
— Защо не сте лекували жена си? Водили ли сте я по лекари?
— Не. Вече ви обясних, не можех да допусна да се разчуе.
— Казахте, че във вашето семейство това не е прието. „Не можех да допусна!“ — това е малко по-различно, съгласете се. Та защо, Валерий Станиславович?
— Обясних ви всичко. Нямам какво повече да добавя. Ако смятате, че съм виновен, задето не настоях Лариса да се лекува, приемам упрека. Но това няма никакво отношение към убийството на жена ми. Юрий Викторович, много съм уморен.
— И аз — въздъхна Коротков. — Следователят ми поръча да ви запозная с този документ.
— Какво е това?
Ритер потърка очи, сякаш виждаше зле, и със замъглен поглед се втренчи в бланката.
— Това е декларация за ненапускане. В момента следователят има основания да ви подозира в убийството на жена ви.
— Но защо?
— Не знам, Валерий Станиславович — нагло излъга Юра, — вероятно му е известно нещо, което не е известно на мен. Аз не намирам такива основания, но следователят знае повече, той е главният, какаото той каже, това става. Ние с вас си разговаряме тук, а през това време цяла група оперативни работници разпитва други свидетели. Сигурно при тях е изплувала някаква нова информация. За съжаление, не мога да ви кажа нищо по-подробно.