Разбира се, Зарубин не беше слаб. Той беше нормален. И затова му беше тежко.
Кабалкина оплакваше Лариса. Те не били близки, камо ли пък приятелки, но Лариса била за нея член на семейството, съпруга на Валерий. Нищо съществено, което да хвърля светлина върху престъплението, тя не разказа, освен това, което вече бе известно от разговорите с други хора: Лариса била наркоманка, а Валерий криел това от всички и затова не вземал мерки за лечение на жена си. Кабалкина знаела и че Лариса Ритер е правила сексуални предложения на Анита. С една дума, нищо ново.
И едва към края на разговора, когато Зарубин вече се канеше да си тръгва, Любов Григоревна не издържа. Явно нервите й съвсем се предадоха. Тя се разрида толкова жално, че Сергей, който си обличаше якето в антрето, се спря.
— Люба, ама защо се измъчвате толкова — съчувствено каза той и внимателно я погали по главата.
Това се оказа достатъчно, за да отприщи буквално поток от думи.
— Не мога повече, трябва да разкажа на някого, на когото и да е, инак ще полудея! Може ли да разкажа на вас? Може пък вие да ми помогнете?
Сергей моментално окачи якето на закачалката и поведе Кабалкина обратно към хола, като я придържаше внимателно за раменете. Ето на, най-сетне, ненапразно изтърпя този непрестанен плач на три гласа. Сега тя ще му разкаже всичко. Или за Лариса Ритер, или за кинезиоложката Аничкова за радост на Коля Селуянов.
Боже мой, колко сгреши! Просто жестоко сгреши. Давейки се и подсмърчайки, Любов Григоревна Кабалкина разказа на Серьожа Зарубин, че изчезнал любовникът й. Имало го, имало — и изведнъж изчезнал. Нито един негов телефон не отговарял и тя нямала никаква представа какво да прави и къде да го търси.
— А обърнахте ли се към милицията? — банално попита Зарубин, вече мислейки само как по-бързо да изчезне оттук.
— Не. Той е в чужбина. Чужденец е.
— Люба, може ли, като мъж, да ви дам един съвет? Зарежете го. Зарежете го и го забравете. Мъжете не изчезват просто така, повярвайте ми.
— Но ако му се е случило нещо?
— Послушайте ме, Люба. — Той вече губеше търпение, тъгуваше за собствените си несбъднати надежди и мечтаеше как ще си тръгне оттук и повече няма да види подпухналото й разплакано лице. — Ако един мъж има сериозно отношение към една жена, истински сериозно, той винаги ще се погрижи навреме да й съобщят всичко, което трябва. Дори когато се случва най-страшното, винаги се намират хора, които знаят, че има една жена, на която трябва да се съобщи. Хайде, повярвайте ми, че ако в обкръжението на вашия любим никой не знае за вас, ако името ви, телефонът и адресът ви липсват в неговия бележник, това означава, че той не е имал намерение да продължава отношенията си с вас. Горчиво е да осъзнаеш това, разбирам, но е така. Мъжете не изчезват току-така от живота на жените, които обичат.
— Вие сте жесток — прошепна Любов Кабалкина, престана да плаче и взе да бърше лицето си с подгизналата от сълзи кърпичка.
— Обещавате ли да помислите върху това, което ви казах?
Тя кимна и отново изхлипа. Внезапно на Зарубин му хрумна, че не е използвал ситуацията докрай. Насмалко щеше да си тръгне… Забрави за Селуянов, и това ми било приятел.
— Люба, когато се виждахме миналата седмица, вие бяхте много притеснена и както ми се стори, очаквахте обаждане по телефона. Това заради него ли беше? От своя любим ли очаквахте обаждане?
— Да. Той ми се обади в неделя, тогава беше последният път… И после край, ни вест, ни кост.
— Такова нещо за пръв път ли ви се случва? По-рано никога ли не е изчезвал така?
— Изчезвал е… веднъж. Още през лятото.
— Е, и какво, намери ли се?
— Да — отново кимна тя.
— Ето, виждате ли. И сега ще се появи.
— Ами ако не се появи? — Тя го погледна така уплашено, че сърцето на Зарубин се сви. Дожаля му за нея — нещастна, изоставена от любовника си майка на две деца. Той добре разбираше, че дори този тип да се обади, много скоро пак ще изчезне. И този път вече окончателно. А най-вероятно и сега няма да се появи. Мъж, който си позволява да „изчезва“ по този начин, със сигурност не се отнася сериозно към жената, от чието полезрение се губи. С абсолютна сигурност. Нито един любящ мъж не би си позволил подобно нещо.
— А пък ако не се появи, зарежете го, да прави какаото ще — отговори Сергей много сериозно. — Значи не ви обича. И не ви е нужен. Люба, струва ми се, че трябва да отидете при психоаналитик.
Той каза това без никакъв преход, дори без подготовка. Просто го изтърси. И с любопитство зачака какво ще стане по-нататък.