Глава 12.
Денят започна чудесно, но към обяд събитията започнаха да я изнервят.
Чистяков тръгна в ранни зори, за да не закъснее за работа, а Настя, пренебрегвайки задълженията си на добра съпруга, вместо да приготви на мъжа си закуска и да го изпрати до вратата, спа до девет и сънува нещо много интересно.
Денят обещаваше да не е дъждовен и дори да бъде почти слънчев, Настя се беше наспала прекрасно и с голямо удоволствие навакса двудневния план по пухкавите кифлички, които вчера сутринта не искаше дори да погледне. При това към тях добави солидно количество масло и конфитюр. Твърде солидно количество, може да се каже.
Като се присмиваше на себе си, тя надписа и разлепи из целия първи етаж листчета с надписа „Свалено от охрана“. Полюбува се на изпъстрения с жълтите квадратчета интериор и се просна на дивана с намерение да се отдаде на поредния етап от „разчистването на боклука“, както наричаше тази умствена работа Павел Дюжин. За няколко дни упорит труд тя успя да „прости и пусне“ и началника си, и самата себе си, само дето с високомерието й предстоеше още доста работа. Настя дори не бе очаквала да открие таткова много от този забележителен грях у себе си, изпитваше усещането като че го изгребва с лопата, а той не свършва и не свършва. Тя старателно си припомняше целия си живот, изравяше обидите от това, че с нея са постъпвали не както заслужава, защото е била добра и е извършвала всичко правилно, но не са оценили това, не са я похвалили, а понякога дори са я ругали. Тя изваждаше на повърхността всички ситуации, при които се бе опитвала да мисли и решава вместо другите и да настоява, че нейната гледна точка е правилна. С ужас и отвращение си припомняше как се бе измъчвала от подозрения по адрес на втория си баща и как се бе мразила заради недоверието си към близкия човек, при това без да каже и дума за това на Чистяков. Защо? Сега тя вече не си спомняше това отчетливо, бяха минали няколко години. Тя май беше сигурна, че той няма да разбере страданията й. Или се страхуваше, че ще се изложи пред него, не искаше да изглежда като глупачка, подведена от още първото подозрение. С една дума, предварително реши какво и как ще мисли и чувства той. Че нали, тя е толкова умна, толкова добре е изучила характера на съпруга си и предварително знае всичко за него. И какво е това, ако не високомерие? Високомерие е, че какво друго? Да си каже всичко, да поиска прошка от Льоша, да прости на себе си…
В главата й се завъртя една фраза от популярен филм: „Прости ми, че съм тъпа глупачка!“. Настя неволно се усмихна и през близките няколко часа това се оказа последният миг на лека и топла радост.
От дивана я вдигна звънът на телефона.
— Дъще — чу се увереният глас на майка й, — уредих ти консултация при много добър лекар. Трябва да бъдеш при него днес от четири до пет, ще те чака. Запиши си адреса.
— Какъв лекар? Защо? — слиса се Настя.
— Как защо? Болките ти не преминават толкова време и вашите лекари в болницата не знаеха защо. Значи трябва да те види специалист, който разбира от тези неща. Той е много добър лекар, аз помолих…
Последва дълъг списък от познати, чрез които майка й е успяла да уреди консултацията. Днес от четири до пет.
— Мамо, всичко с мен е наред. — Настя още се опитваше да се съпротивлява, макар с разума си да разбираше цялата безполезност на това начинание. — Откъде ти хрумна, че болката ми не минава? Минава, честна дума.
— Ти никога не ми казваш истината, познавам те — безапелационно заяви майка й. — Никога не се оплакваш, винаги всичко ти е наред, видях те как се мъчеше, когато лежеше в болницата. Ако с крака ти всичко беше наред, щеше да ходиш много по-добре.
— Но аз съм извън града! Как ще стигна дотам?
— Помоли Альоша да дойде и да те закара.
— Той е на работа…
Не можеше да обяснява на майка си какво се бе случило завчера, как тя се бе страхувала и как Льошка бе дошъл насред работната седмица, как той току-що бе заминал и би било абсолютно непочтено да го кара веднага да обръща колата и да я кара до Москва. Майка й не биваше да се безпокои за нея, Настя отдавна си бе избрала ролята на дъщеря, на която „всичко е наред“.
— Значи ще извикаш такси. Няма никакъв проблем. Но с крака наистина имаш проблеми и трябва да ги решаваш, а транспортът е абсолютно решим въпрос. Иди при лекаря и довечера непременно ми се обади да ми съобщиш резултата.
Настя покорно си записа адреса и името на лекаря. Как се насади само! Ако не отиде — майка й страшно ще се обиди, колко хора е вдигнала накрак, за да намери най-добрия специалист по счупванията. И всичките тези хора ще се сърдят и на майка й, и един другиму, чеса молили, търсили, врънкали, а болната не се е появила. Ще трябва да отиде.