— Защо?
— Участъковите обикновено познават проблемните жители, осъжданите, алкохолиците, семейните насилници и тям подобни. В спокойни семейства те обикновено не ходят и никого не познават.
— А мен?
Стори й се, че в гласа на Валентин прозвуча неспокойна нотка.
— Не знам. Вие самият виждали ли сте своя участъков поне веднъж?
— Н-не… струва ми се. Не си спомням. Май не.
— Е, значи той не се интересува от вашето семейство и нищо не знае за вас. А това тревожи ли ви?
— Ни най-малко — развеселя се той. — Просто аз, като почти всеки човек, се интересувам кой и какво знае за мен. Разкажете ми по-подробно за участъковите милиционери, с какво се занимават, за какво отговарят. Защото аз не знам абсолютно нищо за това.
Лекцията за работата на участъковите инспектори продължи точно до Околовръстното и те влязоха на територията на Москва едновременно с началото на следващата лекция, този път за начина на организиране на предварителното разследване. Самария често прекъсваше Настя, задавайки въпроси, и всеки път тя се смайваше до каква степен изопачено си представят правоохранителната система хората, които не са свързани с нея. Нейният нов познат например беше дълбоко уверен, че началникът на криминалния отдел може да нарежда на следователя и изобщо има не само право да го вика при себе си в кабинета, но и едва ли не да го мъмри. Според неговите незнайно откъде взели се представи, съществувала фигура като „следовател от милицията“. Като чу това, Настя толкова се смя, че Валентин едва не се обиди. И изобщо, от неговите въпроси тя научи маса интересни неща. Например, че следственото управление се намира на „Петровка“ 38; че един и същ оперативен работник може днес да се занимава с разкриване на жилищен обир, утре — с убийство, а вдругиден — с контрабанда на антикварни ценности и произведения на изкуството; че именно в криминалния отдел се взема съдбоносното решение кога може да се прекрати работата по един случай; че оперативен работник, който е на работа в окръжното управление, може да има чин полковник, а неговият непосредствен началник — генералски чин; че резултатите от експертизата стават известни първо именно на детективите, а вече те ги съобщават на следователя; че следователите лично търчат с пистолет в ръка и задържат престъпници, а също се преобличат, гримират и внедряват в престъпни групировки. И много други неща, не по-малко любопитни и весели.
— Да, Валя — каза тя, след като се насмя до насита, — с такива знания трябва да съчинявате не криминални романи, а пародии на криминални романи.
— Е, но откъде можех да получа други знания? — весело реагира той. — Ние ги черпим само от филми и книги, а там всичко е написано именно така. Аз, разбира се, подозирах, че всъщност нещата са подредени някак другояче, затова именно ви моля да ми обясните всичко по-подробно.
Пред клиниката, където лекарят-чудо приемаше болни, те пристигнаха в четири и двайсет.
— Да ви придружа ли? — грижовно се поинтересува Самарий.
— Не е нужно. Валя, сама ще стигна. Само не знам колко те трябва да ме чакате. Може да има опашка.
Той й помогна да слезе от колата, подаде й бастуна от задната седалка. Огледа се наоколо и радостно махна към зданието на отсрещната страна на улицата.
— Ей там има една книжарница, ако вляза вътре, ще е задълго. Ще отида да се поровя из книгите, а вие, щом се освободите, обадете ми се. У вас ли е телефонният ми номер?
Настя отвори чантата и провери: листчето с номера на мобилния телефон на Самарин беше на мястото си. Валентин заключи колата и тръгна към подлеза, а Настя влезе в сградата на клиниката, където дълго я разпитваха при кого и по какъв въпрос е дошла, после проверяваха по телефона дали тя е записана за прием при професора, след което пак така дълго и подробно й обясняваха къде трябва да отиде, къде да завие, на кой асансьор да се качи и как да намери нужния кабинет. Пътят се оказа дълъг и не твърде прост. Настя на три пъти се обърква, тръгва не по правилния коридор и попада в друга част на сградата, докато в края на пътешествието се ядоса на себе си и на своята глупост, на крака, който я болеше, на архитектите, които бяха измислили всичко това, и на майка си, която й бе създала тези проблеми.