Тя очакваше Валентин да я затрупа с въпроси — та нали на него му трябват сюжети. Но той не попита нищо. Тактичност ли, що ли?
Настя непрекъснато се въртеше на седалката, защото стегнатият на корема й колан се впиваше в тялото и, а и изобщо с тесните дънки се чувстваше неудобно. Нищо, помисли си, ще потърпиш, щом обичаш да ядеш бонбони, ще търпиш сега.
Коротков я чакаше на улицата. Още щом колата спря, веднага се втурна да помогне на Настя да слезе. За нея не остана скрит втренченият, любопитен поглед, който Юра хвърли на Самарин. „Грижи се за нравствеността ми — с присмех си помисли тя. — Интересува се кой ме е докарал, щом не е съпругът ми. Не колега, а истински пазител на морала“.
— Кой е този? — строго попита Юра, като водеше Настя нагоре по стълбите, здраво стискайки я под ръка.
— Самарин, за когото ти вчера ми намери сведения.
— Ааа… добре тогава. Кажи ми само с две думи какво рече лекарят?
Започна се. Каква мотивация ще избереш? Ти обичаш всички хора, които ще ти зададат този въпрос, желаеш им само доброто, не искаш да се безпокоят напразно и да си хабят нервните клетки, които не се възстановяват. Затова с удоволствие ще им разкажеш, че всичко ти е наред, че процесът на възстановяването на счупения крах върви дори по-бързо, отколкото може да се очаква, и че самият лекар се е учудил колко благоприятно се развиват нещата, още повече че съвсем наскоро всичко е било ужасно лошо. И всички ще се радват да го чуят, и всички ще се развеселят и ще им олекне на сърцето.
Господи, колко се зарадва той, старият верен приятел Юрка! Неговото измъчено, посърнало лице грейна, той прегърна Настя и я разцелува по двете бузи насред стълбищната площадка пред очите на строгите служители на градската прокуратура.
— Е, слава богу, поне едно радостно нещо в тоя скапан живот.
Ами тя защо се зарадва? Защо изведнъж й стана толкова хубаво, толкова топло отвътре?
Настя отдавна не беше влизала в кабинета на Олшански, още от пролетта, през последните месеци някак не им се бе случвало да работят заедно. Приятно я изненадаха промените, които завари: кабинетът беше ремонтиран, обзаведен с нови мебели и от бърлога се бе превърнал в нещо официално. Вярно, в бърлогата се работеше толкова добре, беше разхвърляно, прашно, но уютно, а сега тук на човек му се искаше само да ръководи. Във всеки случай, у Настя се създаде именно такова впечатление.
Е, какво, ще я попитат ли или не?
Разбира се, попитаха я. Вероятно изборът на мотивация за подробен отговор бе направен правилно, Настя вече не се дразнеше, а колегите толкова искрено се зарадваха! Дори Олшански, който обикновено бе пестелив в емоциите си, щастливо се усмихваше, сякаш ставаше дума не за счупения крак на Настя, който всъщност изобщо не го засягаше, а поне за удостояването му със звание „Заслужил юрист на Руската федерация“.
— Днес бях при началника на управлението — съобщи Олшански, — колегите вече знаят, но хайде, заради теб, Каменская, ще повторя. Сондирах почвата за обединяване на случаите с убийствата на Лариса Ритер и Аничкова. Началникът, разбира се, поиска аргументи, но ето, Селуянов обещава да ми камери сламки по въпроса, така че можем да смятаме, че през близките дни и двата случая ще водя аз. Още повече че следователят, който се занимава със случая на Аничкова, ще се зарадва, ако се отърве от това бреме. Ние тук вече всичко предъвкахме, докато те нямаше, така че хайде направо да започнем с теб. Имаш ли идеи?
— Имам — кимна тя, — но глупави. Да ги кажа ли?
— Давай — обади се Серьожа Зарубин, — поне да се посмеем, че то всичко е толкова сериозно, толкова сериозно, че ти иде да се обесиш.
Седналият до него Миша Доценко веднага здравата плесна Серьога по врата.
— Не обръщай внимание, Настя. Казвай.
— Ами ето какво… — Тя събра повече въздух в белите си дробове. — Само не ми се карайте, всичко това прилича на лош сън. Но аз разбирам, че вие вече сте изговорили и премислили всичко, което не прилича на лош сън.
— Свършвай с реверансите, не се намираш на бал — възгрубо я прекъсна Олшански.
— Вижте какво се получава. Първо убиват психоложката Аничкова и с това по някакъв начин има нещо общо Любов Кабалкина, макар че няма никакви солидни улики, а засега само косвени. После убиват актрисата Халипова и ние работим интензивно с по-голямата сестра на Кабалкина — Анита Волкова. И лак нищо. После убиват съпругата на брата на Волкова — Валерий Ритер. При това ситуацията е вече абсолютно класическа: милиционерите подозират съпруга, който е открил трупа и е извикал милиция. И Кабалкина, и Волкова, и Ритер са представители на едно биеше, но сега раздвоило се семейство: семейството на Станислав Отович Ритер и Зоя Петровна Кабалкина. И се създава впечатление, че някой иска да причини болка на това семейство. Такава болка, че да им отрови живота. Или да вкара всички в затвора, или да ги наклепе. С една дума, да им създаде всякакви неприятности, по възможност с правови последствия. Това е. Казах всичко.