Може би не цялата. Майките, кой знае защо, винаги са сигурни, че знаят всичко за своите деца. Добре, ще си поговорим по-подробно за това със самата Елена Завялова. А засега нека се върнем към нещастния изоставен Володя. Дали там не е имало стара обида или някаква ревност?
— Значи Лариса се е срещала с Володя около три години, а после го е напуснала и се е събрала с Ритер, така ли?
Светлана се замисли, безмълвно мърдайки устни.
— Не, не е точно така. Лариса се омъжи преди две години и половина. Значи се е срещала с Володя не три, а четири години.
— Не разбрах нещо, Светлана Евгеневна. Как така? Тя какво, да не би да е скъсала с Володя непосредствено преди сватбата? Тоест, имало е период, когато се е срещала едновременно и с Ритер, и с предишния си годеник?
— Вече ви казах. — В гласа на Светлана отново прозвучаха горчивина и умора. — Дъщеря ми никога не е била вятърничава и не се е срещала едновременно с двама младежи. Тя много бързо взе решението да се омъжи за Валера, практически не са се и срещали. Запознаха се на погребението на Станислав Отович, бащата на Валера. Лариса е учила при него…
— Да, да, знам.
— Запознали са се — продължи Светлана, сякаш Миша изобщо не я бе прекъсвал — и всеки е тръгнал по пътя си. Поне така ми е казвала Лариса. После случайно се срещнали на някаква изложба, Ритер я поканил на вечеря в ресторант и след два дни й направил предложение. И Лариса го прие. Каза на Володя, че между тях всичко е свършено, и на другия ден с Валера подадоха заявление.
Е, ако има какво човек де нарече чудовищни лъжи, това са ей такива истории. Доценко не повярва на нито една дума. Четири години безоблачна любов и изведнъж пристига някакъв Ритер с външност, малко по-добра от на маймуна, прави предложение и — сбогом, Володя? Случва се, няма спор, само че момичето за такава историк трябва да бъде съвсем друго. Какво беше казала домашната помощница Рима Ивановна на Селуянов? Че Лариса изобщо не е обичала съпруга си и се е омъжила за него изключително от користни съображения, та да влага в нея пари и да й помогне да стане прочута. Можела ли е една разумна и пресметлива Лариса да постъпи така? Като нищо! Само че защо е трябвало да разправя на майка си, че е щастлива в брака? Пък може и наистина Лариса да е била щастлива като съпруга на Ритер? И всички изводи на домашната помощница, направени въз основа на изучаването на спалното бельо, да не са нищо повече от измислици и сексуалният живот на тази двойка да е бил пълноценен, разнообразен и богат? Да са се обичали безумно… Казват, че бракът по сметка може да се окаже щастлив, ако сметката е направена правилно. Защо обаче при такава идилична картина Ритер и майка му наричат Лариса наркоманка, щом тя не е била такава? Защо я наричат лекомислена и доверчива наивница, ако всъщност Лариса е била прагматична и пресметлива? Опитват се да объркат следствието и да ги накарат да търсят убиеца сред наркомани и друг съмнителен контингент, за да отклонят подозренията от себе си? Или Светлана Евгеневна е приемала дъщеря си твърде пристрастно и необективно?
А Лариса е била и лесбийка — и това вече не са измислици. Анита Волкова е виждала с очите си Лариса с любовница, и то в присъствието на Ритер. И това вече не е лъжа, не са измислици, определено е истина, защото и Волкова, и Ритер говорят за него по абсолютно еднакъв начин, в показанията им няма нито едно противоречие, нито едно несъответствие. Така става само когато хората разказват за реално събитие. Ако събитие не е имало, а е имало само договорка и измислица, краищата никога не се връзват.
Не, пак не се получава всички да се окажат честни и добри. Някой постоянно лъже, изопачава фактите, скрива ги, говори за тях с недомлъвки. Кой? Ритер? Майка му? Майката на Лариса? Домашната помощница? Или всички до един?
При бившия съпруг на Анита Волкова отиде Селуянов. Той нямаше ясна представа за какво е нужна тази среща, но Олшански му даде ден и половина, за да събере максимално възможния обем информация за семействата на Ритер и Кабалкина, и той не биваше да пропусне нито един потенциален източник на тази информация. В края на краищата корените на истината може да се крият в някаква стара история, отдавна забравена, и ако е така, съпругът на Анита Станиславовна, с когото тя се е развела преди повече от двайсет години, изобщо няма да е безполезен.
Но Коля, който бе свикнал да се доверява на интуицията си, предварително знаеше, че този Волков няма да му разкаже нищо достойно за внимание. И затова предварително съжаляваше за напразно изгубеното време.