— Я стига, началник. — Самсон говореше все така лениво, бавно, но в очите му се разля тревога. — Не ми пееш по темата. Никой от нашите не е закачал актрисата, нали проверихте.
— Абе наистина — поде отново Селуянов, — и ние си мислехме, че той е проверил всичко както трябва, а излезе, че лошо е проверявал. Много неща са останали неизяснени. Дори го наказаха с мъмрене.
Той хвърли на Доценко строг поглед на придирчив началник, а Миша веднага, както му е редът, изигра смущение и дори известна виновност.
— С една дума, Самсон, ти сега бързичко ни разказваш кого чакате тук. Ако това няма отношение към актрисата, ние си тръгваме, а вие оставате да чакате. Не разкажете ли обаче, всички дружно се хващаме за ръце и поемаме към „Петровка“, разгеле, че е наблизо. Оставяме твоята кола тук, няма да я заключваме, няма да бързаме и алармата й да включваме, а като стигнем на „Петровка“, начаса ще подшушнем на Гога, че на „Краснопролетарская“ има хубава, скъпа количка. После много има да си я търсиш.
За Гога работеха всички крадци на коли на територията на „Садовое колцо“ и те, от една страна, бяха нечувани майстори в занаята си, а от друга — също толкова нечувани хаймани, които не подбираха чии коли ще задигнат, тоест, тормозеха всички наред, включително всенародно любими артисти и престъпни авторитети. Стига Марката и цветът да им харесат.
Самсон мислеше също толкова бавно, колкото и говореше. От напрежение бръчките на челото му мърдаха, а в такт с това мърдане трепкаха и късите му гъсти мигли. Неговият подстриган колега стоеше с отсъстващ поглед и за нищо не мислеше, от което оперативните работници си направиха извода, че шеф в този тандем е именно Самсон и той ще вземе решението.
— Трябва да се обадя — най-сетне процеди Самсон през плътно стиснатите си устни.
— Давай — разреши Селуянов. — Само че и аз да чувам.
— А няма ли да ти стане много?
— Няма — увери го Коля. — Ей богу, няма. Всичко разбирам, ти си човек подчинен, трябва да получиш разрешение да разговаряш. Уважавам това. Обади се. Но аз трябва да чувам какво говориш. Защото и аз съм човек с началници, ти се подчиняваш на правила, аз — на инструкции. Според мен това е справедливо.
Самсон очевидно не споделеше тази гледна точка, представите му за справедливост бяха малко по-различни. И той не можеше да си позволи да се обади на Руслан точно под носа на ченгето. Но не си позволи и нагло неподчинение. Затова избра компромисен вариант — отдръпна се три крачки назад и се обърна с гръб към детективите. Така се чувстваше по-спокоен.
Очевидно получи разрешение за разговор, защото, докато прибираше в джоба си телефона, бръчките на челото му вече не мърдаха.
— С една дума, така — подзе той. — Тук един човек дължи пари, даден му е срок да ги върне. Още не ги е върнал, иска нова отсрочка. Ние контролираме да не избяга.
— Хубаво го изля — похвали го Селуянов. — Сега дай същото, ама задълбай. С имена и подробности. Какъв е тоя човек, как се казва, на кого е задлъжнял, с колко.
— Ама много си досаден — въздъхна Самсон. — Добре, Руслан разреши, темата не е наша, ние само контролираме. С една дума, този човек е продал на един вестник компромат за една фирма, вестникът приел информацията и му платил за това. А после се оказало, че фирмата е чиста като светица след клизма и целият този компромат е пълна лъжа. Фирмата предявила претенции към вестника, нещо като седемстотин хиляди веднага или три милиона при съд. Вестникът казал, че ще плати седемстотна, а на тоя човек наредили да възстанови парите, щом вината е негова и е дал непроверена информация. Няма нищо общо с актрисата.
— Абе разбираш ли, Самсон — отново захленчи Селуянов, — бих се съгласил с теб, ако ми кажеш имената. Обаче ти нещо ме мотаеш. Някакъв човек, един вестник, една фирма… Аз в тая сграда имам заподозрян, той между другото си има име, а овцата, дето ти я държиш в кошарата, има ли си? Е, аз трябва да знам със сигурност, че имената им са различни, иначе пак ще почна да си мисля за актрисата.
— Е, писна ми вече… Харченко се казва. Владимир Харченко, живее в четирийсет и втори апартамент. Толкоз, доволен ли си?
— А вестникът как се казва?
— „Бизнес вестител“.
— А пострадалата фирма?
— „Практис Плюс“. Е, това ли беше всичко?
— Че как така всичко, какво приказваш, приятелю Самсон! — засмя се Селуянов. — Я кажи какво общо има Руслан с тая история? Да не би той да е чадър на вестника?
— Не, за вестника се грижи Гамзат. — Самсон кимна към мълчаливия си колега. — Ей този е Довлат, неговият човек.