— Абе там е била — сви рамене Миша Доценко, — просто в суматохата някое от ченгетата, участвали в задържането, я е прибрало. Такива неща се случват много често.
— Мишаня, ти явно не си хапнал както трябва, да не си болен нещо? — Коротков изписа на лицето си тревога и загриженост за здравето на подчинения си.
— От къде на къде?
— Моят мозък например изобщо не работи, когато преям — поясни Коротков. — Мога да мисля само когато съм гладен. А тъй като Мишка разсъждава прекрасно и улучва право в целта, си помислих, че сигурно е хапнал съвсем малко. С една дума, сред служителите, участвали в онова задържане, е било и нашето приятелче Харченко, тъй като той се занимава с икономически престъпления и в частност — с фалшификаторите на пари. Именно Харченко е взел тази берета.
— Аха, който е откраднал капелката, той е убил лелката — пак не се сдържа Зарубин.
— Абе той съвсем ли си е изгубил ума, да убива човек с компрометирано оръжие? — не повярва Доценко. — Та Харченко е професионалист, би трябвало да разбира, че иззет в такава ситуация пистолет със сигурност вече е бил използван при престъпление и не бива да стреля с него.
— Миша, в онзи момент той не е бил професионалист, а човек, задлъжнял със седемстотин хиляди долара и следван по петите от мутрите на Гамзат и Багаев — тихо каза Настя. — Постави се на негово място и ще те видя колко професионализъм ще остане у теб.
Коротков трескаво лапаше блини, конфитюр и млин. Настя се стараеше да не го гледа. Кой знае защо, вече не й се ядяха блини. Сега ужасно, просто до болка в крака й се ядеше млин. Онзи, със зелето. И ей този, с ябълките. Господи, какъв кошмар с това ядене, дънките и диетата.
Юра залъга първоначалния си глад и сега огледа присъстващите по-внимателно.
— А къде е Селуянов? Защо го няма? Или си мисли, че като не е подчинен на мен, може и у следователя да не идва?
— Отиде при свидетел да покаже снимката на Лариса — обясни му Настя, на която й беше по-лесно да говори, за да не мисли за млиновете. — Ти яж, Юрик, яж, а през това време аз ще ти обясня.
Започна да обяснява бавно и обстойно, защото знаеше, че Коротков ще яде дълго.
— Край — най-сетне обяви той, — сега ще се пръсна. Да, Аска, докато не съм забравил, да ти разкажа една смехория. Разговарям вчера с Афоня, докладвам му как върви работата по случая, а той се мръщи, сякаш е налапал половин лимон, и вика: „Дано Каменская тръгне скоро на работа, без нея за нищо не ви бива, никакви резултати. Какво става с крака й?“. Аз просто се слисах, омекнаха ми и глава, и крака. Защото от него добра дума не можеш дочака, а пък Аска изобщо не може да я понася, това го знаят всички. И не щеш ли, такова изказване! Естествено аз се правя на наивен, не се тревожете, гражданино началник, всичко върви по график, след две седмици подполковник Каменская ще бъде в строя. И веднага ще разкрие всички престъпления, които чакат нас — както кървавите, така и не много кървавите. А той ми отговаря: „Ти я включи в работата, кажи, че аз я моля. Тя непременно ще ви подскаже нещо умно“. Не, можете ли да си представите такова нещо? Афоня да похвали Аска, да се поинтересува от здравето й, да отправи молба към нея… Най-важното — молба! Просто умът ми не го побира.
Той въпросително впери поглед в Настя, очаквайки, че тя някак ще обясни промените в поведението на началника. Но тя само сви рамене. Нищо не може да обясни. Не разбира как работи „това нещо“, но — работи! Или всичко това не е нищо повече от случайно съвпадение? Сега не е нито времето, нито мястото да се обсъжда загадката, с която тя се занимава вече две седмици.
— Да, приятели — направи равносметка Олшански, — всичко това е просто прекрасно, имам предвид Харченко, но нямаме основания да обединим убийството на Лариса Ритер с убийството на психоложката Аничкова. Аз мислех, че до утре сутринта вие ще ми намерите такива основания, но вие не сте помръднали и на крачка по отношение на изравянето на семейните тайни. Аз не ви припирам, на мен и случаят с Ритер ми стига, но знайте, че нямам право да привличам към работата Коля Селуянов. Ако само от безкористни приятелски чувства той се съгласи да ви помага — може, разбира се. Но няма да мога да му възлагам задача и да му давам указания. Така че имайте това предвид.
Те отново потънаха в обсъждането на трите убийства — споделяха съображения, уточняваха подробности, но не формулираха никакви нови идеи. Жената на Олшански периодично идваше, наливаше чай, отнасяше празните чинии и донасяше нови, с планини от млинове и кифлички…