Сега трябва да отговори на деловите партньори. На първо място — на онези, които искат да направят завъртането на сто и осемдесет градуса. Не, той няма да се обади лично, не го бива да води преговори. За това е нужна изтънченост, умение да маневрираш, да владееш гласа си. Чуйков може да развали всичко, не е лош бизнесмен, но за преговори хич не го бива — Игор Василевич познаваше този свой дефект. Затова пък неговият заместник Олег Ахалая е истински майстор на деловите разговори. Така че именно Олег ще се заеме със задачата.
Вдигна слушалката и натисна копчето за повикване на секретарката. Вратата към приемната все още бе отворена, но Чуйков сякаш не забелязваше това.
— Слушам ви, Игор Василевич. — Гласът на Вера Филиповна звучеше едновременно от двете места: от слушалката и от приемната.
Това, кой знае защо, се видя забавно на Чуйков и той неволно изхъмка. Настроението му беше превъзходно. Между другото обаче не биваше да демонстрира безгрижието си. По принцип би трябвало да е разстроен. Олег, разбира се, е в течение, както и другият заместник, но никак не е необходимо Вера да се досеща за истинското положение на нещата.
— Олег Ревазович в кабинета си ли е? — строго попита той, като се опита да свъси вежди и така да си придаде нужния вид.
— Да.
— Помолете го да дойде при мен.
Ето така, официално. Вместо да се обадим направо в кабинета на Олег или на мобилния му, го викаме чрез секретарката. Вера знае, че това е признак на недоволство: щом директорът вика заместника си чрез секретарката, значи е ядосан. А директорът след подобна публикация би трябвало да е ядосан, че как иначе? Само пред Вера Филиповна той се преструва на уверен и храбър, а всъщност е разгневен. Ето, това е правилната оценка.
Ахалая дойде в кабинета на Чуйков буквално след минута: имаха обща приемна, от врата до врата — десет крачки. Затвори вратата след себе си и с едно гъвкаво движение се настани във фотьойла от другата страна на бюрото.
— Е, какво? Доколкото разбирам, всичко е според плана? — попита той тихо и извади цигарите си. — От девет часа съм тук, телефонът на Вера се скъса да звъни. И мен ме затрупаха любопитстващи. Слушай, на рождения ми ден не ми звънят толкова хора! Лешояди! Усещат къде мирише на мърша.
— Май нещата потръгнаха, пу-пу, да не им е уроки. — Чуйков почука по дървеното бюро. — Олег, искам всички отговорни разговори да проведеш ти. Страхувам се да не ги проваля. Нали ме знаеш какъв съм.
Ахалая кимна, издуха дима от цигарата си към тавана и разбиращо се усмихна.
— И кой вече ни е потърсил по интересуващия ни въпрос?
— Ето тези дейци. — Игор Василевич подаде листа на заместника си. — Може би не всички смятат да се отрекат от нас, но ако някой се кани, трябва да направим така, че да не отстъпи от намерението си. Ама какво ли ти обяснявам, ти разбираш всичко, десет пъти поне сме го обсъждали.
— Добре, ще се обадя на всички. Ами адвокатът? Ти вече свърза ли се с него?
— Не съм още. Не искам той да заподозре нещо. Колкото по-малко хора са в течение, толкова по-добре. Щом ти ми съобщиш за поне един провален договор, веднага ще се свържа с него, ще започна да си скубя косата, да се възмущавам и да искам възстановяване на доброто ми име и овъзмездяване за пропуснатите ползи. А засега само тихо ще се тормозя за това, че нашата фирма така злобно е оклеветена.
— Ти си знаеш. — Ахалая угаси цигарата в пепелника, пъхна в джоба си запалката и получения от Чуйков лист. — Отивам да се обаждам. А ти се тормози, само че не тихо, а с цяло гърло, та всички да знаят.
Глава 4.
Дъждът ръмеше непрестанно, беше завалял още през нощта и сега, в три часа следобед, Настя все още чуваше почукването на ситните водни капки по стъклото и ламарината. Няма смисъл повече да отлага разходката, след един час ще дойде медицинската сестра да й направи масаж, а после ще започне да се мръква. Настя Каменская не е толкова безстрашна, че да се разхожда по здрач из гората. Вярно, може да тръгне не наляво от къщата, към гората, а надясно, към другите къщи, но нещо не й се иска. Може да я забележат, да видят новото лице, да започнат да й се натрапват с въпроси: коя е, защо живее у Дюжин… В плановете й не влиза да се включва в разговори и да се запознава с хора. Не че се крие или се опитва да превръща в тайна своето пребиваване в Болотники, та нали целият медицински пункт и без това знае за нея, и в магазина знаят, днес вече по нейна поръчка донесоха хляб, конфитюр и масло. Просто няма настроение да общува с чужди хора.