Край, Каменская, до къщата остават десетина метра, за тези десетина метра ти трябва, ти просто си длъжна да изкажеш всичко докрай, стига вече си се крила зад илюзията за неразбиране и престани да си задаваш един и същ въпрос: защо, та защо? Прекрасно разбираш всичко, много добре знаеш защо го направи. Хайде тогава, вдишай повечко въздух, затвори очи и кажи истината. Най-добре на глас.
— Исках да се опитам да направя нещо, което никога по-рано не бях правила. Никога не бях влизала в открит конфликт с началството. Никога не бях казвала на чужди хора неприятни, нещо повече — оскърбителни думи. Искаше ми се да се убедя, че ако трябва, мога да стана друга, да се променя, тогава перспективата да напусна няма да ме плаши толкова много. Стремях се да получа потвърждение, че четирийсет и една години още не са краят на живота, не са последната точка във формирането на характера и мирогледа, че мога да се променя, ако поискам. Отчасти тази амбиция се прояви в желанието ми да се уча да готвя. Отчасти — в това, което направих в кабинета на началника. Но кулинарните тренировки донесоха полза, с началника обаче картинката е съвсем друга. Имах проблем, свой собствен проблем: страх от промени. И трябваше да го решавам само за своя сметка. А аз започнах да го решавам за сметка на Афоня, обидих го, оскърбих го. Не бяхме се виждали с него двайсет години, през тези двайсет години той е станал съвсем друг човек, със сигурност е разкрил доста сложни престъпления, инак нямаше да направи кариера в криминалното разследване. Само в апаратната работа можеш да получаваш постове и звания с ласкателство и подлизурство, с ловки маневри и интриги, а в разследването е важен резултатът, а не милата усмивка. И изобщо, какъвто и да е Афоня, ако да е стопроцентов кариерист, какво право имам аз да го оскърбявам? Коя съм аз, че да го оценявам и съдя? Постъпих горе-долу като Расколников на Достоевски, той също е имал дълбоко личен проблем: да провери дали е трепереща твар, или има права — и е решил този проблем за сметка на старата лихварка и нейната бременна сестра. А не за сметка на своя вътрешен душевен и интелектуален ресурс. Това е неправилно. Даже е гадно и недостойно. Аз постъпих зле. И независимо дали моят началник е лош или добър човек, постъпих отвратително. По детински, по хулигански. Ето, хлапетата тичат по стълбищата и звънят на всички врати, а после се крият. И на мен са ми звънили, спомням си, ужасно се уплаших тогава, не помня в каква ситуация се намирах, но си спомням, че това иззвъняване в единайсет часа вечерта ме хвърли в паника. Вече бях в леглото, трябваше бързо да скоча, да си намеря пеньоара, застъпих си пантофите, едва не паднах, с блъскащо в гърдите ми сърце отворих вратата, гледам — никой. Господи, колко ги мразех в този момент, тези глупави хлапета! А те всъщност почти не се различават от мен. Скучно им е, но това е техен вътрешен проблем, а те се забавляват за сметка на тревогите и нервите на абсолютно непознати хора…
… Край. Стигнах до входа. Сърцето блъска, гласът трепери. Кой разправяше, че да казваш истината е леко и приятно? Булгаков май? Лъжа. Всички писатели лъжат. Хората лъжат сами себе си, защото е трудно и болезнено да казваш истината. Особено на себе си.
На външното стълбище Настя се олюля, изгуби равновесие и едва се задържа на десния си крак, защото след разходката левият вече изобщо не ставаше за опора. Ако сега беше паднала, щеше да си счупи още нещо и да остане просната на входа, докато някой не й се притече на помощ. А кой ще се притече? На кого е потрябвала? Ами, това са глупости, скоро ще дойде медицинската сестра, а в краен случай нали има мобилен телефон, може да се обади и след час-час и половина някой ще дойде — или Чистяков, или Паша Дюжин, или Селуянов, или Коротков, всички знаят пътя дотук. Не е чак такава трагедия.
Тя се усмихна на мислите си и бръкна в джоба за ключовете. Сега ще обядва, после ще й направят масаж, след това ще почете нещо приятно, а към осем часа ще довтаса Коля Селуянов: сутринта тя му се обади и му каза, че е готова да се отчете за извършената работа по проучването на бележника на Галина Василевна Аничкова. Дори е странно да си спомни, че само преди три дни, в неделя, животът във вилата на Павел Дюжин й изглеждаше непоносим и скучен. Как да е скучен, когато е претоварена с работа — и с убийството на Аничкова, и със собствените си проблеми! Няма време за скука.
А всъщност няма и смисъл.
Към обяд ситуацията с убийството на Юлия Халипова придоби що-годе завършен вид. Разбра се, че снощи Юлия заедно с любовника си Константин Фьодорович Островски е била на гости у познати, по-точно — у познат, бивш каскадьор, който навремето често се бе снимал във филмите на Островски. Този каскадьор — Антон Кричевец, каза, че гостите дошли към десет часа вечерта, яли и пили много, впрочем Юля почти не пила, не била в настроение — може би е била разстроена или разтревожена, но нищо не обяснила. Предполагало се, че на връщане тя ще кара колата, защото Островски си позволил да пийне повечко, а Юля — напротив, пийнала само няколко глътки „Шабли“.